Боулдъри в Рила

Последните няколко седмици бяха доста успешни за мен.Проектите започнаха да падат един по един, а това като че ли се дължи не само на добрата форма, в която съм, а и на факта, че имах свободно време, което прекарах на боулдърите над Кирилова поляна.
Проектът ми беше култовото 8а "Check your head".Времето, което отделих на тази линия не беше никак малко.Може би лоша форма или пък много жега- оправдания не липсваха.Катеренето е странна работа..На "Едва ли не", също с категория 8а направих само няколко опита и успях да го премина. "Лайняна", който е с оценка 8а+ също успях да преодолея от няколко опита, но "Check your head", не се предаваше.Деня, в който го минах бях с доста хора, всички до един маняци, енергията беше много силна.Вярвам в тези неща.Не съм суеверен нито наивен, но вярвам в това, че позитивната енергия е от голямо значение за това, с което се занимаваш.След кратка загрявка на няколко лесни боулдъра в съседство, реших да направя опит по маршрута.Имах само три крешпада.Хватките са доста малки и много лесно може да се озовеш на земята по гръб, затова помолих Амер да ме пази...няколко минути по-късно бях 10м по-високо.Изкатерих го все едно катеря 7а.Уникално изживяване!Всичко стана толкова бързо, че дори нямахме време да го заснемем.
Историята този ден продължава в същия дух.Без да се впускам в подробности.. успях да премина "Шишарка" 7с+(боулдър, който Тонката от Варна ми показа на предишното ми посещение там), а малко по-късно успях да премина и "Лайняна".Този боулдър има едно изключително координационно движение, нещо като скок за много обла хватка, която е доста трудна за задържане, а след това още едно движение за друга обла хватка, което буквално се прави на ръце.Уникален боулдър и само с две преминавания,на Фазата е първото, а второто е на Кирцата.
След тази добра серия беше ред на седналия старт на "Дънера".Знаех, че съм във форма и имах нужното самочувствие да го направя.Няколко месеца по-рано Крис Шарма му беше направил много бързо преминаване(буквално за няколко часа),а след това и Емо Колевски.
Видеото, което пускам е компилация от преминаванията на "Шишарка", "Лайняна" и "Дънера".Качеството, не е най-доброто, монтажът също не е много про, но пък всичко е направено с много любов и много положителна енергия:)

ВИДЕОТО

Голямото боулдър разкършване 2

Поизпотихте ли пръстаците маняци?Надявам се да сте, защото ние здраво се разкършихме.Само не знам дали правилната дума е разкършване...натискайки клавиатурата усещам как ръцете ми тежат.Вероятно, без да усетя съм се раздал малко повече.
Боулдър смазването и тази година беше на много високо ниво.Водещите- Малкия и Тавата отново разцепиха в техен стил, а присъствието на Бар "Петък" беше осезаемо.Освен тях и маршрутите бяха маняшки и надъхваха, а и нямаше как да не са.На Финала всеки маршрут беше в различен стил.От тежко пречупване на малки ръбчета до тънко балансиране по обли хватки.Какво му трябва повече на един боулдър маняк.

снимка:Любо Пиперков

Регламента беше много раздвижен, което също направи състезанието атрактивно.Страхотна форма показаха и всички, които се класираха на финал.От боулдърите при мъжете се оказа най-коварен първият, който си остана проект докрая.Останалите някакси се правеха.

снимка:Любо Пиперков



Най-много топове имаше на 4-ти боулдър, а трети получи само едно преминаване.В крайна сметка до последно не се знаеше кой ще е победител, а класирането се реши само от няколко опита разлика между мен и Фазата.

снимка:Любо Пиперков


При жените интригата беше за второто място между Петя Гърбова и Мила Гордеева като в крайна сметка Мила победи.Без да остави никакъв шанс на останалите състезателки, Сташа Гео от Сърбия, която е само на 14 години се разходи по маршрутите и стана първа.

снимка:Любо Пиперков

снимка:Любо Пиперков


Поздравления към екипа на зала Gravityза това състезание-Савата, Емката, Михалака, Илиян, Гецата, Стефото, Тошката, Румбата.


КЛАСИРАНЕ


Мъже

1. Бойко Лалов
2. Ивайло Радков - Фазата
3. Божидар Любенов
..... Кирил Христов - Кирцата, Калин Гърбов - Калинари, Емил Борисов - Мъкси, Стефан Аврамов, Габриел Добрев.


Жени

1. Сташа Гейо (Staša Gejo), Сърбия
2. Мила Гордеева
3. Петя Гърбова
........ Мария Георгиева, Ина Джамбазова, Радка Петкова.

КУРС "НАЧАЛНО ОБУЧЕНИЕ ПО СПОРТНО КАТЕРЕНЕ В ЗАЛА"

Иска ви се да излезете от рамката и да опитате нещо по различно?
Този курс ще ви заредите с огромна доза адреналин, ще ви даде страхотни емоции и нови запознанства!!!
В специално създадени за целта условия и под контрола на професионални инструктори вие ще имате възможността да усвоите основни похвати, чрез които безопасно да катерите както на изкуствена стена в зала, така и в реални условия-на скали.




ЗА КОГО Е ПОДХОДЯЩ?

Този курс е подходящ за хора, които никога не са се занимавали със спорт, начинаещи в катеренето, хора малко запознати с този спорт, подходящ е за всички търсещи нови и интересни преживявания.

КЪДЕ СЕ ПРОВЕЖДА?

Обучението се провежда в зала "Gravity“ в спортен комплекс “Бонсист“

КОЛКО ЧЕСТО?

Два пъти седмично в зала от 19.00 до 21.00 часа.

Продължителност на курса: Осем занимания два пъти седмично в рамките на един месец.

КАКВО СЕ ИЗУЧАВА?

1.Въведение в катеренето.
2.Запознаване с катерачната екипировка-видове въжета, седалки, устройства за осигуряване и др.
3.Изучаване и приложение на алпийските възли;
4.Видове осигуряване. Самоосигуровки.Катерене с горна осигуровка, катерене с долна осигуровка-водене. Употреба на осигурителни устройства.
5.Падане-техника на падане и рискове при падане.
6.Техника на катерене.
7.Екипиране и разекипиране (спускане на рапел) на спортен маршрут.

ЦЕНАТА ВКЛЮЧВА:

1.необходимата катерачна екипировка.
2.такса за залата.
3.инструктори.

В КУРСА НЕ СА ВКЛЮЧЕНИ:

1.Медицинска застраховка;
2.Катерачни обувки;

Цена на курса 130 лева.

ЗА КОНТАКТИ:

Бойко Лалов-0887 20 42 43 (bmlalov@abv.bg)
Емилиян Колевски- 0898 93 46 46(emiliyank@gmail.com)

Курсa започва на 10.01.2012 от 19 часа в зала Gravity.

Boulder crushing competition 2011 - елате да се разкършим

Ето, че не остана време и до таз годишното боудър смазване.

Боулдър надахвацията и тази година ще е на ниво имайки впредвид хората, които ще участват в реденето на маршрутите.Емката, Бай Илиян, Гецата, Савата, Тодор Джамбазов, Стефото, Михалака, все имена доказали се, че могат да правят атрактивни маршрути.

Струва ми се, че освен балансови изпълнения ще има и мръсно пречупване и големи скокове.Всичко това обаче ще се разбере в Събота на 17.12.2011 в Зала Gravity . Елате за да видите:)))





Програма

9.00 – 10.00 записване и брифинг.
10.00 старт на квалификации, едновременно мъже и жени.
16.00 начало на финалите.
21.00 награждаване на победителите.

Регламент

Състезанието ще се проведе в дисциплината болдер, за мъже и жени. Ще има квалификации и финал, в който ще участват по 8 състезатели с най – добър резултат,
мъже и жени.

1. Квалификациите ще се проведат по 5 маршрута различни за мъже и жени. Състезателите ще катерят по двойки, които ще се определят чрез жребий всяка двойка ще има по 10 минути на маршрут. Реда за стартиране ще се определи също чрез жребий. В квалификациите мъже и жени ще катерят едновременно.

2. Финала ще се проведе по 5 маршрута отделно за мъже и жени. Състезателите ще катерят по двойки, определени с жребий. Ще се катерят едновременно по 4 маршрута, като реда за стартиране ще се определи също с жребий. Всяка двойка ще има по 10 мин. на маршрут. След, като всички двойки изкатерят четирите маршрута в същия ред ще катерят петия маршрут. Ще се проведат първо финалите за жени, след това за мъже.

3. Оценяването ще става по брой изкачени маршрути и брой опити на маршрут за всеки от състезателите. Няма да има бонус хватки /зони/.

4. Ако от първо до трето място има състезатели с равен резултат ще се проведе супер финал по нов маршрут с лимит от време 3 мин. За резултат ще се зачита всяка овладяна хватка и брой опити.

5. Официални оплаквания и контестации ще се приемат от арменския поп ☺)

Организаторите си запазват правото да променят реда за провеждане на
квалификациите спрямо броя участници. Ако такива промени възникнат, състезателите
ще бъдат уведомени преди започване на състезанието.

Важно !!!

Участието в това състезание е доброволно. Организаторите не носят отговорност
за повреди засягащи физическото и психическото състояние на състезателите,
както и тяхното его и репутация ☺ ☺ ☺

С уважение : Екип GRAVITY

"Бабалюга"-видео

"Бабалюга" е един от първите маршрути, които наковах на Сините стеги.Линията се отличава от останалите не само по формата( полуарка), но и по релефа на скалата(множеството натекли образувания). Първата част на маршрута предлага много интересно, технично и екзотично катерене във винкел със стъпване на триене, завършващ с почивка без ръце. Същинската част на маршрута започва след това, влизайки в полуарката, а от там до веригата са двадесет движения. Може да се раздели на две части, всяка с трудност около 7в/в+ боулдър, а "почивката между тях е само колкото да поемеш въздух.

Реших да заснема маршрута, не толкова заради трудността му, а заради красотата му.
Благодарности на оператора Ники Петков на Алекс за мекото приземяване и за истинското надъхване:))) и на XCoSports за подкрепата
Видеото e ТУК
Ето и една много интересна СТАТИЯ за обекта, написана от Николай Петков.
Приятно гледане!

Сините стеги, Враца

КУРС "НАЧАЛНО ОБУЧЕНИЕ ПО СПОРТНО КАТЕРЕНЕ В ЗАЛА"

ЗА КОГО Е ПОДХОДЯЩ?

Този курс е подходящ за хора, които никога не са се занимавали със спорт, начинаещи в катеренето, хора малко запознати с този спорт, подходящ е за всички търсещи нови и интересни преживявания.

КЪДЕ СЕ ПРОВЕЖДА?

Обучението се провежда в зала“ Gravity“ в спортен комплекс “Бонсист“

КОЛКО ЧЕСТО?

Два пъти седмично в зала от 19.00 до 21.00 часа.

Продължителност на курса: Осем занимания два пъти седмично в рамките на един месец.

КАКВО СЕ ИЗУЧАВА?

1.Въведение в катеренето.
2.Запознаване с катерачната екипировка-видове въжета, седалки, устройства за осигуряване и др.
3.Изучаване и приложение на алпийските възли;
4.Видове осигуряване. Самоосигуровки.Катерене с горна осигуровка, катерене с долна осигуровка-водене. Употреба на осигурителни устройства.
5.Падане-техника на падане и рискове при падане.
6.Техника на катерене.
7.Екипиране и разекипиране (спускане на рапел) на спортен маршрут.

ЦЕНАТА ВКЛЮЧВА:

1.необходимата катерачна екипировка.
2.такса за залата.
3.инструктори.

В КУРСА НЕ СА ВКЛЮЧЕНИ:

1.Медицинска застраховка;
2.Катерачни обувки;

Цена на курса 130 лева.

ЗА КОНТАКТИ:

Бойко Лалов-0887 20 42 43 (bmlalov@abv.bg)
Емилиян Колевски- 0898 93 46 46(emiliyank@gmail.com)

Курсa започва на 01.11.2012 от 19 часа в зала Gravity.

"Дънера"-видео

Второто преминаване на "Дънера" от Бойко Лалов, с категория на трудност 8а+ може да видите ТУК или във Видео лентата в страничното меню:)
Камъка се намира в района на село Бели Искър.Първото преминаване е направено от Ивайло Радков-Фазата през 2009г и до сега боулдъра не е имал повторение.Проект все още е седналия старт, който тръгва два метра в дясно по силно надвесен ръб.Оценката на първата част е минимум 8а, а двете взети заедно заформят едно голямо предизвикателство за боулдър маняците.

Кратко обобщение на катерачния сезон

Както обикновено, към края на годината всеки прави някаква равносметка какво е направил и какво е постигнал за себе си. В този ред на мисли искам да направя кратко обобщение на по-високите български постижения в спортното катерене. Това не е класация и идеята е, не да се измерва кой е по добър или най-добър, а да се спомене за хората, който гледат на катеренето като начин на живот и отделят не малка част от времето си да достигнат лимита на възможностите си.

На първо място ще спомена Райна Григорова.Преминаването и на една от класиките на Враца- TOP 10 беше вдъхновяващо, като по този начин стана и първата българка преминала 8а+. Това стана факт на 18 септември 2010г, а подробностите можете да научите в статията на Явор Панов ето ТУК

Райна по Top10

Не по-малко впечатляващ е и списъка с маршрути, които Ида Гандева е изкатерила от началото на годината:

02.01. 2010 Fuego (Mouzaki) 7b+
09.01. 2010 Формалин (Малката дупка) 8а
04.04. 2010 Алтиус (Вражите дупки) 8а
18.07. 2010 Parfum baby (Карлуково) 7b+
25.07.2010 Orkrist (Adlitzgraben, Austria) 7b+
25.07. 2010 King Kong (Adlitzgraben, Austria) 7a (flash)
28.07. 2010 Oseus (Nassereith, Austria) 7b+
29.07. 2010 Venus (Nassereith, Austria) 7b+
03.08. 2010 Hertuna (Nassereith, Austria) 7c+
03.08. 2010 Hera (Nassereith, Austria) 7b
14.08. 2010 Млечен път (Карлуково) 7b
22.08. 2010 One hot minute (Карлуково) 7c+
04.09. 2010 Сунгурларски мискет (Карлуково) 7с+
05.09. 2010 Сър Елтън Джон (Сините стеги) 7с
11.09. 2010 Злокучане (Сините стеги) 7с+
22.09. 2010 Пумба (Сините стеги) 7с+
25.09. 2010 Тур чучур (Сините стеги) 7с
26.09. 2010 Червеният площад (Сините стеги) 7с
25.10. 2010 Gladiator (Kalymnos, Spartacus) 7b (flash)
26.10. 2010 Lucky Luca (Kalymnos, Odyssey) 7b (flash)
26.10. 2010 Amphora (Kalymnos, Odyssey) 7b (onsight)
26.10. 2010 Alfredo-Alfredo (Kalymnos, Odyssey) 7b+
27.10. 2010 Eros (Kalymnos, Arhi) 7b+
27.10. 2010 Kastor (Kalymnos, Arhi) 7a (onsight)
29.10. 2010 Lolita (Kalymnos, Sikati cave) 7a (onsight)
30.10. 2010 Polipitis (Kalymnos, Iliada) 7a+ (flash)
01.11. 2010 Andromeda (Kalymnos, Odyssey) 7c+
01.11. 2010 Omiros (Kalymnos, Odyssey) 7b (onsight)
05.11. 2010 DNA (Kalymnos, Grande Grotta) 7a (onsight)
05.11. 2010 Super Carpe Diem (Kalymnos, Panorama) 7b+ (onsight)

"Пумба"7с+ сн.http://rusvakrilov.com/

"Формалин"8а сн.Митко Цолов

Доста успешен сезон и за Емилиян Колевски, който след двуседмичен трип в Испания изкатери 7с+, 8а и две 8а+, а кулминацията беше на Карлуково, където мина второто си 8в - "Обама"

Емо и Обама

Младата надежда Алекс Янев избухна и в рамките на един месец записа в актива си впечатляващ брой маршрути:

"Четпром" 8а+
"Натурално извисен" 8а
"TOP 10" 8а+
"Формалин" 8а,
"Мезето" 8а, (на Враца)
"Небесно куку" 7с+ (на Рибарица)

сн.Владимир Донков http://www.verticalshot.com/

Четпром 8а+

Кирил Христов - Кирцата премина "Лудо-Младо" 8в и "Черна котка" 8а.И двата са на един от най-новите спортни обекти в България -"Синьото колело" на Тетевен. Справи се и с превърналият се много бързо в класика "Кинк Конг" 8а(на Рибарица).На Враца, Кирцата изкатери "Параноя" 8в , "Формалин" 8а и "Lokum Power" 8а, а на Лакатник разцепи "Алтиус"8а и "Десперадо"8а+

Старите кучета също са в играта!
Явката за пореден път показа класа изкатервайки култовият 40 метров маршрут "El choro" 8в на големия вход на пещерата "Проходна", а по-рано и "Лудо-Младо също 8в на Тетевен, "Кинг Конг"8а и "Небесно куку" на Рибарица
Митко Цолов доказа добрата си форма преминавайки "Милейди" 8в, (на Малката дупка) и сваляйки категорията на "Лактатник"от 8в на 8а+ (на "Сините стеги").
Минчо Петков също продължва да разцепва в стил "треперещия майстор", а списъка му с маршрути не е никак малък. На "Синьото колело" той изкатери всичко до 8в и беше също много близко до(буквално за едно движение не успя да мине)преминаването на "Натурално извисен" 8в+. Не е зле за Татко на момиче.
В списъка със старите кучета влиза и небезисвестния Румен Нешев, който от началото на годината мина две 8с-та-"Цл" (на Лакатник) и "Как ще ги стигнем"(на Карлуково), много 8а+, 8в и 8в+, някои от които първо преминаване, а целия списък с маршрути можете да погледнете ТУК

Ивайло Кръстев-Ивака, въпреки че не е във форма от доста време, пребори няколко 8в-та и едно 8в+.

Не бива да забравяме и вечно младия Николай Петков, който с всяка изминала година вдига летвата и нищо чудно съвсем скоро да ни изненада и с някое 7с+.

От другата страна на океана, неуморния Христо Бадъков направи скоростно изкачване на култовите стени "El Cap." и "Half Dome" , в долината Йосемити.В рамките на 24h, той и партньорът му Ки Бъм изкатериха общо 54 въжета.Подробности за изкачването можете да намерите ТУК

В Боулдър катеренето пък настъпи истинска революция след разработването на каманаците до Бели Искър и Рилски манастир.Заслугите са на много хора, но през изминалата година по тези места най-често се подвизаваше Ивайло Радков-Фазата, който много сериозно вдигна летвата определяйки боулдъра "Он" като 8в.Така Фазата стана вторият българин(след Минко Николов,който живее и катери в Щатите) изкатерил боулдър с такава трудност. Ето и неговите по-сериозни преминавания през 2010г:

Он 8в

Ачко 8а+ видео
Едва ли не 8а+
Лайняна 8а+
Вътък sds 8a
Апче 8а
Маската 8а видео

В крайна сметка, равносметката е една, който тренирал-минал, който не тренирал, може би пак си е правил кефа, но със сигурност не е видял до къде може да стигне и не е разбрал дали въобще ще има волята да го направи.

П.П. Макар и малко късно, искам да спомена и Габриел Добрев или както всички му казват- Габи.Въпреки, че е започнал да катери на години, на които средностатистическият българин е пуснал биреното коремче и не мисли за нищо друго освен за това, как ще се размаже на дивана с биричка в ръка, таланта на Габи много бързо се разви и сега и да го дърпаме от 8в-тата, не можем го свали:)))През 2010г записа в актива си, две 8в-та-"Моби Дик" и "Параноя", "Топ 10" 8а+ и трите на Враца, както и доста 7с+ и 7с...

Boulder crushing competition или Голямото боулдър разбиване

"Голямото боулдър разбиване" се оказа доста успешен формат на състезание, съчетавайки така познатият, депресиращ и закостенял състезателен стил с изпитаното хиляди пъти по време на тренировка айляшко чувство, разцъквайки боулдърчета с приятели на фона на нечовешка музика.Определено второто ме мотивира много повече!
Но да се върнем на темата!Личеше си, че екипът на "Bonsist climbing"(Емката,Мишо,Савата,Стефото,Гецата,Васо,Пламбини,Тути,Злати,ще ме извините,ако съм пропуснал някои)бяха вложили всичката си енергия.Маршрутите бяха много добре обмислени и най-важното-съобразени с нивото.За доброто настроение на публиката се грижеха готините водещи от бар "Петък", Радо Малкият и Владо Тавата,подгрявани от мацка ди джей.Осветлението също беше ефектно,а на видео стената постоянно се въртяха клипчета с катерене.


Тавата и Малкия

Първи започнаха жените. Радка Петкова се изтреля на първа позиция, след като премина пет от шесте боулдъра, а малката Влада обра овациите след балансовото си изпълнени по четвърти маршрут.

Рачето

Малката Влада

Най успорвано беше третото място-между Влада и Петя, за което съдиите откриватели подредиха отделен маршрут.Крайното класиране при жените е 1.Радка Петкова 2.Мила Гордеева 3.Петя Гърбова 4.Влада Маринова



При мъжете интригата се задържа до последно.Бяхме разпределени по двойки чрез жребий на пет маршрута,като на всеки 10мин ги сменяхме.Мои партньор беше верният войн Румен Нешев.Първите три маршрута успях да ги мина раздавайки се до последно.На четвърти тръгнах много уверено,но малко засуетяване ме лиши от възможността да го мина.След това умората започна да си казва думата и темпото ми значително падна.Пети боулдър беше с най-пинизчийскиото тръгване от всички.Трудността му идваше не от стискането на хватката, а от свръх концентрацията която трябва да запазиш до последно,промъквайки се бавно към следващата.Мъка!!!Единствено безсмъртния Калин Гърбов успя да направи ТОР.

Калинари

Последният, шести боулдър беше тотално различен.Много обли хватки за начало,трудно прехвърляне към винкел и измъчено извличане по него за финал.Първи стартираха двойката Танасис и Кирцата.Именно Танасис успя първи да измисли как става и да покаже на всички останали.Въпреки това имаше само няколко успешни опита по него,което показва и сериозността на маршрута.

Танасис и Кирцата

Крайното класиране при мъжете е:1.Бойко Лалов 2.Калин Гърбов 3.Ивайло Радков-Фазата4.Никола Петров-Кайцата



Всичко това нямаше да се случи без фирмите подкрепили състезанието.Respect!!!
Namaste,
XcoSport,
X-events,който предаваха на живо финалния кръг и естествено домакините-зала за катерене "Gravity" в спортен комплекс"Бонсист"
А тук може да видите снимките на Бат Любо от състезанието

Бежаново-Dry tooling paradise

Раят за "кирките".
Защо ли?
Ето го и отговорът.



Първоначалната реакция като видиш подобно нещо е да си зададеш въпроси като: "Има ли хватки?" и "Става ли за катерене?".Би било добре и според мен ако имаше необходимият релеф с времето "Бежаново" щеше да се превърне в световен катерачен обект.

От друга страна,силните и продължителни надвеси(50-60м),лесният подход и южното изложение на скалите се оказват много подходящи за подготовката на ледените маняци за предстоящия сезон по ледено катерене(Корея;Вал Даоне,Италия;Саас Фе,Швейцария;Бущени,Румъния и Киров,Русия)

Както е известно dry tooling катеренето e комбинация от катерене по лед и скала.В България има доста водопади,който замръзват зимата и може да се практикува ако не миксово,то ледено катерене със сигурност.
Да закачаш сечивата по миниатюрни,прецизни ръбчета,дупчици да ги заклещваш по цепки,да ги натягаш на Max. на обратна обратна хватка,както и да се бориш с психиката си и гравитацията в силен надвес и таван е не по-малко предизвикателство от леда.Естествено комбинацията от двете е най-добрият вариант.За съжаление обекти като Кандерщег(Швейцария) в България нямаме(единствено Скакавица наподобява),където от силният надвес висят тонове лед.
Но пък си имаме Бежаново,където надвесите нямат край и при малко по добра организация може да се превърне ако не в световно известен Dry tooling обект,то в обект,на които да ставаме "кучета":))

И така,като за начало решихме да наковем маршрут в "лекият надвес",маршрут,които да не е труден и,на които може да се загрее.Няколко часа по-късно беше готов(предимството на анкерните болтове)Маняшка линия с дължина 15м и отклонение от основата 10м.Кръстихме го "Снимачен ден"(поради стеклите се обстоятелства),а трудността му е около М10

Ето и снимки от първото дупчене и първото катерене:)))

Бежаново

"Меча вода"8в+

Съвсем закономерно,Сините стеги започва да се оформя като обект с много тежки маршрути.Обработван от вятъра,водата и слънцето със стотици хиляди години,релефът на скалата е изключително изчистен,а маршрутите са поредното доказателство колко велика е природата.За много кратък срок група ентусиасти разработиха скалите,като оставиха зад гърба си редица проекти,някой,от които над 8в.
Една от тези линии е "Меча вода".Петнадесет метровата резачка е в много лек надвес с три ясно изразени пасажа,един в началото,един в средата и един в края.Общо взето всичко си е пасаж.Първите ми опити бяха безнадеждни.Буквално се свличах на пасажите,а на всичко от горе на третия пасаж примката ми стоеше в краката,а за да включа следващата трябваше да го мина.Сигурно прелетях над 10 пъти долната част докато го направя.От начало се ядосвах на себе си,че съм го наковал така,но в крайна сметка това си стана чара на маршрута:))))
Втората ми сесия беше малко по оптимистична,но втория пасаж си остана проект.От много малко странично ръбче за лява ръка се стъпва високо и се гони дендритеста и много обла хватка за дясна.След това се стъпва високо с ляв крак на мазна стъпка, и на изпадане трябва да се хване с лява ръка перваз за два пръста на първа фаланга.Хватките са толкова прецизни,че и най-малкото потрепване те изкарва от равновесие и падаш.
Третата сесия бях с Кайцата,който даде няколко идеи и нещата станаха много по реални.Друг голям плюс бяха по ниските температури.Триенето беше перфектно и по време на накачането на маршрута усетих разликата с предишните дни.Чувствах се толкова стабилен,че бях сигурен,че ще го мина.Уви!Паднах около 5 пъти на втория пасаж.Падах с толкова много сила,че буквално само си изтеглях въжето и тръгвах пак.Тръгнах си почервенял от яд,с дупки на пръстите и разбита психика:)))Все пак знаех,че всичко това не е било напразно,защото бях оптимизирал всяко едно движение,всяка една стъпка,всеки един детайл.Бях сигурен,че ако направя вторият пасаж,нагоре нямаше да падна.Няколко дни по-късно бях там,а жегата беше непоносима.Реших,че няма смисъл да се напъвам.Пробвах "Елтън Джон"8а+,но също без някакви надежди за минаване.От жегата всички хватки се пързаляха...мазняна от всякъде...Единствения шанс за готино катерене,без мазни хватки беше след 20ч(евентуално).Момента,в който се разхлади веднага направих опит по "Елтън Джон".Триенето беше доста по добро и го изкатерих.Веднага след него тръгнах по "Меча Вода",но отново като предните пъти беше на косъм да стане.Започнало беше да се смрачава и имах време най-много за един опит.За мое щастие този път овладях хватката,макар и доста на границата.Следващите няколко движения не са толкова трудни и на отделно съм ги правил без никакви проблеми,но сега беше различно.Може би от страх да не падна катерих доста напрегнато,а последния пасаж стана много на границата,а веднага след него се появи и някакъв психологически пасаж през една стъпка на триене,където можеш да паднеш без никакви проблеми.
Чувството е уникално,когато не само наковеш нещо трудно,но и го изкатериш първи.Благодарности на хората,които ме осигуряваха и надъхваха-Рус,Иветката,Алекс,Кайцата и Кирцата.

Тетевен "Masterpiece"

Първите ми опити по "Синьото Колело" бяха веднага след като минах "Лудо биле".Не знам дали, защото още ме блъскаше адреналина от успешното ми изкатерване преди това,но ми се стори,че като цяло е малко по лесно от "Лудо биле".Движенията ги направих много бързо и без особени затруднения,дори имах време да направя и опит за минаване,естествено безуспешен,но доста добър,като се има впредвид,че паднах малко преди края на трудното от изплесване на крак.И така си тръгнах с убеждението,че следващия път няма как да не стане:)))Дойде и този момент,и така се почна "черната серия".Първата ми и най-голяма грешка този ден беше,че атакувах директно след загрявката.Тактиката ми винаги е била след като изкатеря нещо лесно,да изкатеря проекта си на движения.Така дозагрявам и си припомням маршрута.В случая се раздадох излишно и естетсвено се изпомпих нечовешки.Следващите ми опити бяха адски каръшки-оронване на хватка,счупване на ключова стъпка и всичко това след катерене на повече от половината маршрут.Наред с всичката каръщина, следващите 10 дни се скъса да вали и всичко беше протекло.Всяко Зло за добро,както се казва.Чакайки да изсъхне,разнообразих с Враца на "Голямата дупка"където изкатерих "Модус Вивенди"8в+,пробвах и "Меча вода"8с?-един от проектите на най-новият обект на Враца-"Сините стеги".Изкатерих и "Обама"8в на "Карлуково",както и доста боулдъри на "Бели Искър".Получи се нещо като подготовка за "Синьото колело"
Спомням си как Кирцата ми разправяше след като го накова,че е 9а "на око",после Ивака как го пробва и го сравни като трудност с "Ел ниньо"8с+/9а на Дряново(все още най-трудният преминат маршрут в България).Всъщност Румбата първи го разкатери по сериозно и каза,че спрямо останалите 8в+,които е катерил това е по-трудно,и така беше категоризиран като 8с.Винаги в началото като пробваш маршрут от тази категория(особено ако маршрутът е нов и е все още мръсен и няма магнезий по хватките)ти се струва,че е много по трудно.После привикваш с движенията,изкачат хватки и стъпки,които не си видял в началото и трудността му пада.Така след като Румбата му направи първото преминаване и буквално се разходи каза,че може и да не е 8с.Това беше подтвърдено и от Ивака.
На 17.07 с мощна тумба за надъхване под мене направих третото преминаване.Мога да кажа,че това е най-респектиращият маршрут на Тетевен.Няма къде да заклещиш коляно,няма хватка,на която да се отпуснеш и да почиваш,можеш само да разтръскаш и да продължиш.Стабилно 8в+,на което трябва да си прецизен и да катериш бързо.
Супер много респект към Румбата за FA на този маршрут-чудовище:))на Кирцата за положения труд! Благодарности на Явката,Косьо,Минчо,бай Ивайло,Кайцата,Гери и Тони за подкрепата.
Ето линк с инфо за маршрутите на Тетевен."Синьото колело" е отбелязан с номер 17
и линк към статията "Три дни катерене на Тетевен и Рибарица" с коментар и снимки на Румбата от "Синьото колело"

"Обама" 8в

"Обама" е линия,на която трябва да се обърне внимание и ако "8в" ви е във възможностите,не се колебайте,а ходете и пробвайте.Разположен е в лявата част на малкия вход на пещерата "Проходна" и като повечето маршрути там е много силно надвесен(почти таван).Накован е 2008г от Емо Колевски,а първото преминаване е на Иво Кръстев(Браво и на двамата!:)
Зимата бяха първите ми опити по маршрута и като изключим ниските температури и замръзващите пръсти,огъня,компанията и триенето на скалата бяха перфектни.Супер пенизчийско катерене-заклещване на ходила,колене,поставяне на пети,супер много координация и концентрация на пасажа....това е най-тарикатският маршрут,които съм катерил!!!
Условията,в който го минах вчера не бяха най-подходящите,но пък компенсирах с добра форма.Първите десет метра са общи с "Парфюм бейби"7в+ и се разделят под тавана."Обама"върви на дясно по характерна диагонална цепка,която постепенно се затваря и в края на тавана изчезва напълно.Точно там е и пасажа.В най-надвесеният участък на маршрута от страничен перваз за дясна ръка и малка вдлъбнатинка за лява и стъпка само за десен крак се хваща обратна цепка с дясна ръка,която е само на 10см над страничният перваз.Буквално ти е пред очите и изпадайки трябва да я хванеш.Две движения по нагоре от две много малки издатинки,трябва да скочиш за голям перваз,на който трудното свършва.До края на маршрута остават 5м,които са по скоро за разпускане.
По-късно усмисляйки маршрута осъзнах,че колкото и ентусиазиращ и интересен да е,е и толкова натоварващ психиката.При всичките тези трикове и критичните движения и най-малката грешка може да ти коства минаването и да откараш там повече от всяко друго 8в..
Палец на горе от мен за маршрута!!!На Карлуково е супер!!!

Модус Вивенди (Modus Vivendi) 8b+ и Локум Power 8a

След проливните дъждове,които се изсипаха последните две седмици,нямаше обект,който да не е протекъл(дори и "Синьото колело").Единственото място,което се беше запазило горе-долу сухо беше "Голямата дупка" на Враца.Обекта е известен и с това,че е в сянка и е много удобен за лятото.
Денят,в който го посетихме с Кирцата беше адски горещо,но проблемът по скоро беше,че част от маршрутите,които искахме да катерим бяха влажни.Загряхме психиката по едно 7а и веднага след това Кирцата накачи "Локум power"8а.Първото му преминаване е направено от Педро Понс и то в стил onsight,a първоначалната му оценка беше 8а+.С времето бяха открити няколко хватки и категорията му падна на 8а.Моята цел на обекта беше "Modus Vivendi"Това е най-новият маршрут в сектора и е съвместен проект на Митака Цолов,Румен Нешев и Тодор Зъбов от 2009г.Първото преминаване е дело на Ивайло Кръстев,а второто е направено от Румен Нешев на 20 юни тази година.Маршрутът е изцяло в боулдър стила и след първия опит реших,че ще бъде дългосрочен проект.Много техничен и същевременно силов с дългите си движения и малките и странни за хващане хватки,"Modus Vivendi" е сто процентово 8в+.Дължината му е около 25м,а отклонението от основата е близо 10м.Бих го описал като три боулдъра 7в един след друг.Последният свършва на огромна цепка,на която може да се възстанови много добре.От там до веригата има 7м страхотно катерене в силен надвес по джобове и лек пасаж последните два метра.Вторият ми опит беше за доразглеждане.Движенията на места са доста завързани и трябваше да мина още веднъж да ги оптимизирам.За щастие следобед влагата беше значително по-малка и условията бяха близо до перфектните.Реших да направя опит за минаване.С тръгването усетих,че съм доста стабилен,а и всички движения ставаха с изключителна точност(нещо,което не ми се беше случвало досега).Последното трудно движение е за огромна цепка,която обаче не се вижда.Това беше и най-трудното!!Да ти се отварят ръцете и да трябва да хванеш нещо,което не виждаш.Знаех,че няма какво да рискувам и тръгнах без да го мисля,имах късмет и задържах.Не можех да повярвам!Просто стана!!!
Междувременно Кирцата направи успешен опит по "Локум Power".По-късно слязохме долу нахилени до уши и се изстреляхме обратно към сивото ежедневие..........:)

Ето и линк с информация за обекта

"Лудо Биле" 8b+

Определено "Лудо Биле" се нарежда сред най-качествените маршрути,които съм катерил.Петдесет и пет метровата линия предлага страхотно и разнообразно,въздушно катерене,като трудността си държи почти до последно.
Маршрута е накован от Кирцата миналата година,а първото преминаване е направено от Ивайло Кръстев.
Първата част е 6b,а след веригата се разделя на две,като "Лудо биле" върви силно на дясно.


"Лудо биле" е отбелязан с номер 9

Първите четири метра след веригата са траверс по удобни хватки,който завършва на култов перваз.От него започва същинската част на маршрута-12 дълги движения по щипки,пенизчийски прихващания и стъпвания отвеждат до обратен джоб,на който можеш да разтръскаш малко ръцете и да се подготвиш психически за предстоящия пасаж.Четири малки хоризонтални ръбчета,"подредени" едно след друго в симетрична последователност и дълго движение за дупка за два пръста.Заклещване на коляно,включване на примка....поемаш въздух и 15 движения по нагоре изпускаш:))По отделно движенията след пасажа не са трудни,но след всичкото катерене до там и натрупаната умора се оказва,че "последното" движение е най-трудно,не само за мускулите,но и за мозъка.
Деня,в който го изкатерих,въпреки лошите условия стана от първи опит.
Благодарности на Кайцата за подкрепата този ден,на Кирцата за перфектното наковаване и разбира се на Явката,с който го разучавахме и ме надъхваше през цялото време....Але,але........:)))))

Ето и снимки от маршрута с автор Явор Панов:

Малко съвети за начинаещи катерачи

През 1996,когато започнах да катеря единственото нещо,което ме водеше напред бе стремежът да добавя още някой метър по маршрут,който в действителност беше много над възможностите ми.Наистина много мотивиращо,но не и правилно от гледна точка на правилното развитие на начинаещият катерач.Тогава разбира се всичко беше толкова неангажиращо,нямаше кой да ти казва как да тренираш,какви принципи да следваш,нямаше и Google.Единственото,което знаех,е че искам да катеря.
Предполагам,че много хора в днешно време,които започват да катерят се чувстват по този начин и въпреки тази масова осведоменост и всичко изписано по темата,звучи твърде ангажиращо да спазваш определена програма и да мислиш "сега това правилно ли е или не е".Разбира се катеренето подобно на всички други спортове има своите характерни особености.На първо място е безопасността.Tестваните с хиляди килограми въжета,карабинери,седалки и др. са повече от надеждни,но могат и да бъдат ОПАСНИ при неправилна употреба!Боравенето с инвентар се учи изкарвайки курс,а от там нататък всичко остава във ваши ръце.
Следващият важен въпрос е "Как да тренираме?"Най-важното нещо за начинаещият(зарибен) катерач в началото е да натрупа опит.Казано на прост език,трябва да се прави метраж(или т.нар.обем).Това е основата.Колкото повече метри,толкова повече опит.По този начин организмът вработва,като сухожилията,ставите и мускулите привикват постепенно към този вид натоварване и риска от контузия е много по-малък.Може би звучи доста скучно,но със сигурност ползата ще е много по-голяма отколкото да се напъваш по малките хватки на боулдър стената.Катеренето там в никакъв случаи не е безполезно,но на малко по-късен етап,когато пръстите са по заякнали.
Един много добър вариант за развиване на аеробните способности на организма е правене на "Пирамида".Например:избирате си маршрут,който ви е лесен и го изкатервате.Почивате докато партньорът ви го изкатери също,след което го изкатервате и откатервате, и така докато стигнете до 5 изкатервания и откатервания и връщате обратно.В тренировката една такава серия може да се повтори от три до пет пъти.Броят на движенията,изкатерванията и сериите са примерни и всеки индивидуално трябва да си прецени възможностите.Удобното при "Пирамидата",е че можете много лесно да си регулирате интензивността и така да се избегне претоварване.Препоръчително е в началото да се започне с по-малка интензивност.
В случаи,че нямате с кой да катерите,същата "Пирамида" може да се изпълни по маршрут,който върви ниско над земята(траверс).Много важно е да не се катери изцяло настрани,а да се правят леки изкачвания и слизания и по този начин да се доближите максимално до истинското катерене.
Друг много подходящ вариант е ако в залата,в която тренирате има много маршрути за вашето ниво просто да ги изкатерите и ако те са малко на брой ги изкатерете по няколко пъти.Стремете те се да изпозвате краката.Наблюдавайте другите как катерят.Учете се от грешките си и от грешките на другите.
Темата е много обширна,а вариантите са различни.В началото няма да ви е лесно,но това е нещо нормално,а не повод за отчаяние.Познавам хора,които напреднаха много бързо,познавам и такива,при които нещата се получават по-бавно.Важното е да се изпитва удоволствие от катеренето,а напредъка рано или късно ще дойде:)
Темата е отворена и за да се допълни и стане още по интересна,всеки може да сподели опита си като остави коментар.

„Naissus Route Climbing Challenge 04“

Традиционната катерачна среща организирана за четвърти път от АК"Найссъс" и Сръбската федерация по катерене, бе проведена този път в каньона Сицево близо до с. Елашнице. Каньона е с доста голям потенциал, както за спортни, така и за по дълги маршрути, а разраборения сектор е първото място открито за катерене там."
От София тръгнахме в 7.00ч, срещата ни беше на Римската стена" в Лозенец с Явката, Райнето и Марин. Посоката е Калотина, километрите са 55, а пътят е почти като магистрала. След границата се движим по главният път Е-80 посока Белград и след около 70 км се намираме в Сициево Горж.Гледаме табелите на всеки тунел и след тунела с табела номер 4 паркираме на малък паркинг от дясната страна. Естествено никой от нас не беше ходил преди това и се бяхме настроили, че ще е трудно да го намерим. Оказа се, че пътеката, която тръгва от средната част на паркинга ни отвежда до сектора за не повече от 3-4мин. В програмата беше обявено начало на срещата в 9.30ч., но не бяхме предвидили часовата разлика, така че подранихме и имахме достатъчно време да разгледаме всички линии. Направи ни голямо впечатление, че няма магнезии по скалата, което значеше, че маршрутите са само наковани и никога не са катерени. Това в първия момент ме смути, но после стигнах до извода, и не само аз, че катеренето така е много по интересно и, че трябва да махнем капаците. Само при мисълта, че тези скали съществуват от милиони години си е чиста привилегия да си първият човек изучил релефа им по този начин. Двадесетте маршрута предлагат наистина много разнообразно катерене, от много къси 10 метрови леко надвесени 7а, 7с+ и 7в+ до 25 метрови много разчупени и пинизчийски 5с, 6а, 6в, 7а, 7а+, 7в, 7в+, 7с, 7с+. Организаторите се бяха постарали да облагородят района около скалите, всички маршрути бяха с накачени примки и завършваха с верига с карабинер, нещо което в България си е немислимо(карабинерът веднага ще изчезне). Атмосферата беше също на ниво, а нещото, което ми направи голямо впечатление, е че хората бяха много сплотени и се радваха и аплодираха за най-малкото нещо. Страхотно представяне направиха и най-младите участници на срещата Лука Перунович /20г/, който премина 7с+, 7с, 7в+ и Сташа Гео/12г/, която премина 7с+ и 7в+ и 7а. При мъжете обаче старите кучета се намърдаха в тройката/3.Явор Панов, 2.Милош Ивакович, 1. Бойко Лалов/, а Лука остана четвърти което си беше чиста математика.При жените първото място беше разделено от малката Сташа и опитната Габриела, а третото място грабна нашата гордост Райна, която направи няколко наистина много впечатляващи изкатервания!
Ето и малко снимки предоставени от Явката:

Елашнице,Сърбия

Три дни катерене на Тетевен и Рибарица

Пуцай куме"7а+,Нема power"7b,"Натурално извисен"8а,"Окото"7в и "Небесно куку"7с+.Това са маршрутите,които изкатерих през почивните дни и макар и не толкова трудни останах изненадан от себе си и естествено много удовлетворен от това,че започвам да влизам във форма.
Първата част на "Натурално извисен" е определено един от най-интересните маршрути,който съм катерил.Започва с технична плоча около 20м 6с+,която опира в силен надвес,където катеренето се променя,става силово,движенията са дълги и се катери предимно на щипки.

"Натурално извисен"8а сн.Явор Панов

През един маршрут в ляво от "Натурално извисен"се намира "Синьото колело"-една от най-трудните линии в района с оценка 8с,по която Румен Нешев направи няколко много успешни опита,като беше буквално на едно движение от успеха.Ето и неговия коментар за маршрута:"Синьото Колело е един от най-емблематичните маршрути на обекта. Напълно директна и самостоятелна линия. И този маршрут е разделен на две части, както зареди дължината си така и зареди рязката промяна на трудността след първите 25 метра. Първата част е технично 7а с катерене по съвсем леко надвесена плоча на средно големи ръбчета, тук хубавото е че тази част не завършва с почивка без ръце или дори с голяма такава, а можеш само да разтръскаш малко и да си припомниш предстоящия съвсем скоро пасаж. Като цяло маршрута няма супер труден пасаж, а трудността му идва от това, че просто нямаш много хватки на които да се заседяваш и най-добрата тактика е просто да движиш докато можеш. И все пак тура си има две ясно изразени по-трудни места, едното малко след края на първата част - хватките са сравнително добри и надвеса не е голям, но разположението им (гастон, обратна и кръстосване за щипка) го прави доста силов. Следват няколко по-леки движения по едно черво, където можеш да си позволиш да вкарваш повечко колена и да раздишаш малко. После идват още 3 движения на големи хватки, но и на големи разстояния (тук сигурно късите ще имат по-голям проблем). Така се стига до втория пасаж, който е вече с доста по-малки хватки, предимно на пречуване, и завършващ със супер дълго кръстосано движение от сравнително хубава обратна с дясна река за голяма дупка за лява. След това има още няколко не трудни движения, но и в никакъв случай елементарни (особено след цялото това катерене до тук) докато се стигне почивка без ръце, мястото където се събират със съседният отляво маршрут Лудо Биле, на 2-3 метра от веригата и може да се каже "краят" на маршрута. И все пак нищо не е сигурно докато не се включиш в самата верига, тези 2-3 метра може да изиграят лоша шега на някой, стъпките са много гадни и предимно седиш само на ръце."






Румбата по"Синьото колело"8с

сн.Явор Панов























За следващия ден планът беше да се катерят само лесни неща.Уви след проливните дъждове на Рибарица/а и на всякъде другаде/ почти всичко беше протекло.Все пак имахме късмет с няколко маршрута,които се бяха запазили сухи.Загряхме по "Окото",който се оказа изключително интересен и подходящ за загрявка.В горната си част се събира с "Небесно куку",така че ако някой е решил да го катери онсайт или флаш,по-добре да не загрява по него."Небесно куку" определно си заслужава категорията.Двадесет метровата линия с категория 7с+ те държи под напрежение до последното движение.Релефа предлага доста разнообразни движения и хватки-малки ръбчета,щипки,джобове,обратни хватки,акробатични прехвърляния,динамични движения,както се изрази Мишо Варната "Голямо танцуване,майка":))
Ето и няколко снимки от там:

Четири дни на "Сините стеги"

Правенето на маршрути е нещото,което ми поддържаше мотивацията през двете години,които бях контузен.Да откриеш движенията по скалата и да поставиш точките правилно е работа свързана с много мислене и физически труд,но удовлетворението,което остава накрая е несравнимо, почти толкова колкото и самото катерене.
След като прекарах повече от 20 дни по скалите на Рибарица,реших,че е време за малко смяна на обстановката,а новият сектор на Враца се оказа повече от подходящ.
Скалите съм ги заглеждал много от отдавна,но бях чувал от приятели,които са ходили,че са много гладки,а на места и ронливи.Един ден Митака(Цолов) ми каза,че е бил там,и че е видял много маняшки линии.И така,след една съвсем неангажираща разходка до там,вече знаех къде ще бъда при първа възможност.
При първото ходене с машината,бях заедно с Румбата и Рачето.Много бързо набелязахме къде да се пуснем и атакувахме.Останах много изненадан,колко е изчистено и колко голямо разнообразие от хватки има/най-вече от многото обли хватки,които са нетипични за Врачанското катерене/.Румбата и Рачето направиха няколко опита по двете линии да се определят точките за клиновете.Маршрута на Румбата се казва "Пумба"разделен е на две части,първата е около 8а,а втората е все още проект.Маршрута,който аз правих излиза почти до горе и според скромното ми мнение е не по-малко от 8в+.Ето малко снимки от този ден











Вторият ден бях с Николай и Рус.
Линията,която избрах очевидно беше много маняшка-силно надвесена,полуарка с множество малки щипки и маняшко излизане като от боулдър камък.
В търсене на лесната линия,Рус и Ники попаднаха на линии,които обаче очертаха сектора като "нелесен".Маршрута на Николай е в рамките на 7с,а на Рус е около 7с+ до първа верига,а с продължението към 8а+/в







При последно ходене останахме да пренощуваме с надеждата,че времето ще е хубаво,и че ще отметнем повече.През деня бяхме само аз и Рус,но дори и при липсата на помагач,така се бяхме сработили,че работата си вървеше перфектно и въпреки тежката жега,/която е основната причина понякога да те мързи/ успяхме да свършим не малко работа.
Двете линии,които успях да направя същия този ден влизат отново в тежката категория,но за едната имам големи съмнения,че ще е минимум 8с+.Разбира се всички категории,които давам са съвсем хипотетични и това,на което се надявам е,в най-скоро време да се пробват и дори и изкатерят.
Рус имаше довършителна работа/предимно укрепяне на хватки/ по маршрутите,които беше ковнал предните дни.
Към края на деня си мечтаехме само как ще се разложим със студена бира на стълбите на "Червения площад".Към нас се присъедини и Юлски,който беше катерил цял ден в района.
Мястото за бивак беше тествано от Рус доста пъти преди това,но палатката ми от Декатлон я бях разпъвал само в къщи.Хипарията стана още по-голяма след като заваля,но повече ни тревожеше мисълта за утрешния ден.Бяхме оставили всичкия инвентар под скалите и не се знаеше в какво състояние ще го намерим.За щастие времето се кротна,а на сутринта беше страхотно.След малко стречинг и бърза оборка на мястото,пихме по кафе,а от там на скалите.
За този ден направихме два маршрута и двата с категория около 7с+
До момента броя на маршрутите е 13,а ето и скицата както и малко снимки в Пикаса/най-отдолу/









1.Носът 7с
2.Пумба 8а
2а.Пумба 2част ???проект
3.Цар Лъв 8в+
4.Бабалюга 8с?
5.Sometimes win,sometimes слюн 8с+???
5а.2 част проект
6.Меча вода 8в+???
6а.проект
7.Диагонална парализа 8в???
8.Тур чучур 7с
9.Сър Елтън Джон 7с
9а.Сър Елтън Джон 2 част 8a+
10.Фаренхайт 9/11 7a+
11.Лактатник 8в+???
12.Злокучане 7с+??/проект/
13.Камата 7с+

Враца