Здравейте,
Очаквайте в блога най-актуалната информация относно екипирането на спортни маршрути в България-снимки,схеми,категории,коментари,катерене.

понеделник, 9 август 2010 г.

"Меча вода"8в+

Съвсем закономерно,Сините стеги започва да се оформя като обект с много тежки маршрути.Обработван от вятъра,водата и слънцето със стотици хиляди години,релефът на скалата е изключително изчистен,а маршрутите са поредното доказателство колко велика е природата.За много кратък срок група ентусиасти разработиха скалите,като оставиха зад гърба си редица проекти,някой,от които над 8в.
Една от тези линии е "Меча вода".Петнадесет метровата резачка е в много лек надвес с три ясно изразени пасажа,един в началото,един в средата и един в края.Общо взето всичко си е пасаж.Първите ми опити бяха безнадеждни.Буквално се свличах на пасажите,а на всичко от горе на третия пасаж примката ми стоеше в краката,а за да включа следващата трябваше да го мина.Сигурно прелетях над 10 пъти долната част докато го направя.От начало се ядосвах на себе си,че съм го наковал така,но в крайна сметка това си стана чара на маршрута:))))
Втората ми сесия беше малко по оптимистична,но втория пасаж си остана проект.От много малко странично ръбче за лява ръка се стъпва високо и се гони дендритеста и много обла хватка за дясна.След това се стъпва високо с ляв крак на мазна стъпка, и на изпадане трябва да се хване с лява ръка перваз за два пръста на първа фаланга.Хватките са толкова прецизни,че и най-малкото потрепване те изкарва от равновесие и падаш.
Третата сесия бях с Кайцата,който даде няколко идеи и нещата станаха много по реални.Друг голям плюс бяха по ниските температури.Триенето беше перфектно и по време на накачането на маршрута усетих разликата с предишните дни.Чувствах се толкова стабилен,че бях сигурен,че ще го мина.Уви!Паднах около 5 пъти на втория пасаж.Падах с толкова много сила,че буквално само си изтеглях въжето и тръгвах пак.Тръгнах си почервенял от яд,с дупки на пръстите и разбита психика:)))Все пак знаех,че всичко това не е било напразно,защото бях оптимизирал всяко едно движение,всяка една стъпка,всеки един детайл.Бях сигурен,че ако направя вторият пасаж,нагоре нямаше да падна.Няколко дни по-късно бях там,а жегата беше непоносима.Реших,че няма смисъл да се напъвам.Пробвах "Елтън Джон"8а+,но също без някакви надежди за минаване.От жегата всички хватки се пързаляха...мазняна от всякъде...Единствения шанс за готино катерене,без мазни хватки беше след 20ч(евентуално).Момента,в който се разхлади веднага направих опит по "Елтън Джон".Триенето беше доста по добро и го изкатерих.Веднага след него тръгнах по "Меча Вода",но отново като предните пъти беше на косъм да стане.Започнало беше да се смрачава и имах време най-много за един опит.За мое щастие този път овладях хватката,макар и доста на границата.Следващите няколко движения не са толкова трудни и на отделно съм ги правил без никакви проблеми,но сега беше различно.Може би от страх да не падна катерих доста напрегнато,а последния пасаж стана много на границата,а веднага след него се появи и някакъв психологически пасаж през една стъпка на триене,където можеш да паднеш без никакви проблеми.
Чувството е уникално,когато не само наковеш нещо трудно,но и го изкатериш първи.Благодарности на хората,които ме осигуряваха и надъхваха-Рус,Иветката,Алекс,Кайцата и Кирцата.