Boulder crushing competition или Голямото боулдър разбиване

"Голямото боулдър разбиване" се оказа доста успешен формат на състезание, съчетавайки така познатият, депресиращ и закостенял състезателен стил с изпитаното хиляди пъти по време на тренировка айляшко чувство, разцъквайки боулдърчета с приятели на фона на нечовешка музика.Определено второто ме мотивира много повече!
Но да се върнем на темата!Личеше си, че екипът на "Bonsist climbing"(Емката,Мишо,Савата,Стефото,Гецата,Васо,Пламбини,Тути,Злати,ще ме извините,ако съм пропуснал някои)бяха вложили всичката си енергия.Маршрутите бяха много добре обмислени и най-важното-съобразени с нивото.За доброто настроение на публиката се грижеха готините водещи от бар "Петък", Радо Малкият и Владо Тавата,подгрявани от мацка ди джей.Осветлението също беше ефектно,а на видео стената постоянно се въртяха клипчета с катерене.


Тавата и Малкия

Първи започнаха жените. Радка Петкова се изтреля на първа позиция, след като премина пет от шесте боулдъра, а малката Влада обра овациите след балансовото си изпълнени по четвърти маршрут.

Рачето

Малката Влада

Най успорвано беше третото място-между Влада и Петя, за което съдиите откриватели подредиха отделен маршрут.Крайното класиране при жените е 1.Радка Петкова 2.Мила Гордеева 3.Петя Гърбова 4.Влада Маринова



При мъжете интригата се задържа до последно.Бяхме разпределени по двойки чрез жребий на пет маршрута,като на всеки 10мин ги сменяхме.Мои партньор беше верният войн Румен Нешев.Първите три маршрута успях да ги мина раздавайки се до последно.На четвърти тръгнах много уверено,но малко засуетяване ме лиши от възможността да го мина.След това умората започна да си казва думата и темпото ми значително падна.Пети боулдър беше с най-пинизчийскиото тръгване от всички.Трудността му идваше не от стискането на хватката, а от свръх концентрацията която трябва да запазиш до последно,промъквайки се бавно към следващата.Мъка!!!Единствено безсмъртния Калин Гърбов успя да направи ТОР.

Калинари

Последният, шести боулдър беше тотално различен.Много обли хватки за начало,трудно прехвърляне към винкел и измъчено извличане по него за финал.Първи стартираха двойката Танасис и Кирцата.Именно Танасис успя първи да измисли как става и да покаже на всички останали.Въпреки това имаше само няколко успешни опита по него,което показва и сериозността на маршрута.

Танасис и Кирцата

Крайното класиране при мъжете е:1.Бойко Лалов 2.Калин Гърбов 3.Ивайло Радков-Фазата4.Никола Петров-Кайцата



Всичко това нямаше да се случи без фирмите подкрепили състезанието.Respect!!!
Namaste,
XcoSport,
X-events,който предаваха на живо финалния кръг и естествено домакините-зала за катерене "Gravity" в спортен комплекс"Бонсист"
А тук може да видите снимките на Бат Любо от състезанието

Бежаново-Dry tooling paradise

Раят за "кирките".
Защо ли?
Ето го и отговорът.



Първоначалната реакция като видиш подобно нещо е да си зададеш въпроси като: "Има ли хватки?" и "Става ли за катерене?".Би било добре и според мен ако имаше необходимият релеф с времето "Бежаново" щеше да се превърне в световен катерачен обект.

От друга страна,силните и продължителни надвеси(50-60м),лесният подход и южното изложение на скалите се оказват много подходящи за подготовката на ледените маняци за предстоящия сезон по ледено катерене(Корея;Вал Даоне,Италия;Саас Фе,Швейцария;Бущени,Румъния и Киров,Русия)

Както е известно dry tooling катеренето e комбинация от катерене по лед и скала.В България има доста водопади,който замръзват зимата и може да се практикува ако не миксово,то ледено катерене със сигурност.
Да закачаш сечивата по миниатюрни,прецизни ръбчета,дупчици да ги заклещваш по цепки,да ги натягаш на Max. на обратна обратна хватка,както и да се бориш с психиката си и гравитацията в силен надвес и таван е не по-малко предизвикателство от леда.Естествено комбинацията от двете е най-добрият вариант.За съжаление обекти като Кандерщег(Швейцария) в България нямаме(единствено Скакавица наподобява),където от силният надвес висят тонове лед.
Но пък си имаме Бежаново,където надвесите нямат край и при малко по добра организация може да се превърне ако не в световно известен Dry tooling обект,то в обект,на които да ставаме "кучета":))

И така,като за начало решихме да наковем маршрут в "лекият надвес",маршрут,които да не е труден и,на които може да се загрее.Няколко часа по-късно беше готов(предимството на анкерните болтове)Маняшка линия с дължина 15м и отклонение от основата 10м.Кръстихме го "Снимачен ден"(поради стеклите се обстоятелства),а трудността му е около М10

Ето и снимки от първото дупчене и първото катерене:)))

Бежаново