Здравейте,
Очаквайте в блога най-актуалната информация относно екипирането на спортни маршрути в България-снимки,схеми,категории,коментари,катерене.

неделя, 19 декември 2010 г.

Boulder crushing competition или Голямото боулдър разбиване

"Голямото боулдър разбиване" се оказа доста успешен формат на състезание, съчетавайки така познатият, депресиращ и закостенял състезателен стил с изпитаното хиляди пъти по време на тренировка айляшко чувство, разцъквайки боулдърчета с приятели на фона на нечовешка музика.Определено второто ме мотивира много повече!
Но да се върнем на темата!Личеше си, че екипът на "Bonsist climbing"(Емката,Мишо,Савата,Стефото,Гецата,Васо,Пламбини,Тути,Злати,ще ме извините,ако съм пропуснал някои)бяха вложили всичката си енергия.Маршрутите бяха много добре обмислени и най-важното-съобразени с нивото.За доброто настроение на публиката се грижеха готините водещи от бар "Петък", Радо Малкият и Владо Тавата,подгрявани от мацка ди джей.Осветлението също беше ефектно,а на видео стената постоянно се въртяха клипчета с катерене.


Тавата и Малкия

Първи започнаха жените. Радка Петкова се изтреля на първа позиция, след като премина пет от шесте боулдъра, а малката Влада обра овациите след балансовото си изпълнени по четвърти маршрут.

Рачето

Малката Влада

Най успорвано беше третото място-между Влада и Петя, за което съдиите откриватели подредиха отделен маршрут.Крайното класиране при жените е 1.Радка Петкова 2.Мила Гордеева 3.Петя Гърбова 4.Влада Маринова



При мъжете интригата се задържа до последно.Бяхме разпределени по двойки чрез жребий на пет маршрута,като на всеки 10мин ги сменяхме.Мои партньор беше верният войн Румен Нешев.Първите три маршрута успях да ги мина раздавайки се до последно.На четвърти тръгнах много уверено,но малко засуетяване ме лиши от възможността да го мина.След това умората започна да си казва думата и темпото ми значително падна.Пети боулдър беше с най-пинизчийскиото тръгване от всички.Трудността му идваше не от стискането на хватката, а от свръх концентрацията която трябва да запазиш до последно,промъквайки се бавно към следващата.Мъка!!!Единствено безсмъртния Калин Гърбов успя да направи ТОР.

Калинари

Последният, шести боулдър беше тотално различен.Много обли хватки за начало,трудно прехвърляне към винкел и измъчено извличане по него за финал.Първи стартираха двойката Танасис и Кирцата.Именно Танасис успя първи да измисли как става и да покаже на всички останали.Въпреки това имаше само няколко успешни опита по него,което показва и сериозността на маршрута.

Танасис и Кирцата

Крайното класиране при мъжете е:1.Бойко Лалов 2.Калин Гърбов 3.Ивайло Радков-Фазата4.Никола Петров-Кайцата



Всичко това нямаше да се случи без фирмите подкрепили състезанието.Respect!!!
Namaste,
XcoSport,
X-events,който предаваха на живо финалния кръг и естествено домакините-зала за катерене "Gravity" в спортен комплекс"Бонсист"
А тук може да видите снимките на Бат Любо от състезанието

петък, 17 декември 2010 г.

Бежаново-Dry tooling paradise

Раят за "кирките".
Защо ли?
Ето го и отговорът.



Първоначалната реакция като видиш подобно нещо е да си зададеш въпроси като: "Има ли хватки?" и "Става ли за катерене?".Би било добре и според мен ако имаше необходимият релеф с времето "Бежаново" щеше да се превърне в световен катерачен обект.

От друга страна,силните и продължителни надвеси(50-60м),лесният подход и южното изложение на скалите се оказват много подходящи за подготовката на ледените маняци за предстоящия сезон по ледено катерене(Корея;Вал Даоне,Италия;Саас Фе,Швейцария;Бущени,Румъния и Киров,Русия)

Както е известно dry tooling катеренето e комбинация от катерене по лед и скала.В България има доста водопади,който замръзват зимата и може да се практикува ако не миксово,то ледено катерене със сигурност.
Да закачаш сечивата по миниатюрни,прецизни ръбчета,дупчици да ги заклещваш по цепки,да ги натягаш на Max. на обратна обратна хватка,както и да се бориш с психиката си и гравитацията в силен надвес и таван е не по-малко предизвикателство от леда.Естествено комбинацията от двете е най-добрият вариант.За съжаление обекти като Кандерщег(Швейцария) в България нямаме(единствено Скакавица наподобява),където от силният надвес висят тонове лед.
Но пък си имаме Бежаново,където надвесите нямат край и при малко по добра организация може да се превърне ако не в световно известен Dry tooling обект,то в обект,на които да ставаме "кучета":))

И така,като за начало решихме да наковем маршрут в "лекият надвес",маршрут,които да не е труден и,на които може да се загрее.Няколко часа по-късно беше готов(предимството на анкерните болтове)Маняшка линия с дължина 15м и отклонение от основата 10м.Кръстихме го "Снимачен ден"(поради стеклите се обстоятелства),а трудността му е около М10

Ето и снимки от първото дупчене и първото катерене:)))
Бежаново

понеделник, 9 август 2010 г.

"Меча вода"8в+

Съвсем закономерно,Сините стеги започва да се оформя като обект с много тежки маршрути.Обработван от вятъра,водата и слънцето със стотици хиляди години,релефът на скалата е изключително изчистен,а маршрутите са поредното доказателство колко велика е природата.За много кратък срок група ентусиасти разработиха скалите,като оставиха зад гърба си редица проекти,някой,от които над 8в.
Една от тези линии е "Меча вода".Петнадесет метровата резачка е в много лек надвес с три ясно изразени пасажа,един в началото,един в средата и един в края.Общо взето всичко си е пасаж.Първите ми опити бяха безнадеждни.Буквално се свличах на пасажите,а на всичко от горе на третия пасаж примката ми стоеше в краката,а за да включа следващата трябваше да го мина.Сигурно прелетях над 10 пъти долната част докато го направя.От начало се ядосвах на себе си,че съм го наковал така,но в крайна сметка това си стана чара на маршрута:))))
Втората ми сесия беше малко по оптимистична,но втория пасаж си остана проект.От много малко странично ръбче за лява ръка се стъпва високо и се гони дендритеста и много обла хватка за дясна.След това се стъпва високо с ляв крак на мазна стъпка, и на изпадане трябва да се хване с лява ръка перваз за два пръста на първа фаланга.Хватките са толкова прецизни,че и най-малкото потрепване те изкарва от равновесие и падаш.
Третата сесия бях с Кайцата,който даде няколко идеи и нещата станаха много по реални.Друг голям плюс бяха по ниските температури.Триенето беше перфектно и по време на накачането на маршрута усетих разликата с предишните дни.Чувствах се толкова стабилен,че бях сигурен,че ще го мина.Уви!Паднах около 5 пъти на втория пасаж.Падах с толкова много сила,че буквално само си изтеглях въжето и тръгвах пак.Тръгнах си почервенял от яд,с дупки на пръстите и разбита психика:)))Все пак знаех,че всичко това не е било напразно,защото бях оптимизирал всяко едно движение,всяка една стъпка,всеки един детайл.Бях сигурен,че ако направя вторият пасаж,нагоре нямаше да падна.Няколко дни по-късно бях там,а жегата беше непоносима.Реших,че няма смисъл да се напъвам.Пробвах "Елтън Джон"8а+,но също без някакви надежди за минаване.От жегата всички хватки се пързаляха...мазняна от всякъде...Единствения шанс за готино катерене,без мазни хватки беше след 20ч(евентуално).Момента,в който се разхлади веднага направих опит по "Елтън Джон".Триенето беше доста по добро и го изкатерих.Веднага след него тръгнах по "Меча Вода",но отново като предните пъти беше на косъм да стане.Започнало беше да се смрачава и имах време най-много за един опит.За мое щастие този път овладях хватката,макар и доста на границата.Следващите няколко движения не са толкова трудни и на отделно съм ги правил без никакви проблеми,но сега беше различно.Може би от страх да не падна катерих доста напрегнато,а последния пасаж стана много на границата,а веднага след него се появи и някакъв психологически пасаж през една стъпка на триене,където можеш да паднеш без никакви проблеми.
Чувството е уникално,когато не само наковеш нещо трудно,но и го изкатериш първи.Благодарности на хората,които ме осигуряваха и надъхваха-Рус,Иветката,Алекс,Кайцата и Кирцата.

петък, 23 юли 2010 г.

Тетевен "Masterpiece"

Първите ми опити по "Синьото Колело" бяха веднага след като минах "Лудо биле".Не знам дали, защото още ме блъскаше адреналина от успешното ми изкатерване преди това,но ми се стори,че като цяло е малко по лесно от "Лудо биле".Движенията ги направих много бързо и без особени затруднения,дори имах време да направя и опит за минаване,естествено безуспешен,но доста добър,като се има впредвид,че паднах малко преди края на трудното от изплесване на крак.И така си тръгнах с убеждението,че следващия път няма как да не стане:)))Дойде и този момент,и така се почна "черната серия".Първата ми и най-голяма грешка този ден беше,че атакувах директно след загрявката.Тактиката ми винаги е била след като изкатеря нещо лесно,да изкатеря проекта си на движения.Така дозагрявам и си припомням маршрута.В случая се раздадох излишно и естетсвено се изпомпих нечовешки.Следващите ми опити бяха адски каръшки-оронване на хватка,счупване на ключова стъпка и всичко това след катерене на повече от половината маршрут.Наред с всичката каръщина, следващите 10 дни се скъса да вали и всичко беше протекло.Всяко Зло за добро,както се казва.Чакайки да изсъхне,разнообразих с Враца на "Голямата дупка"където изкатерих "Модус Вивенди"8в+,пробвах и "Меча вода"8с?-един от проектите на най-новият обект на Враца-"Сините стеги".Изкатерих и "Обама"8в на "Карлуково",както и доста боулдъри на "Бели Искър".Получи се нещо като подготовка за "Синьото колело"
Спомням си как Кирцата ми разправяше след като го накова,че е 9а "на око",после Ивака как го пробва и го сравни като трудност с "Ел ниньо"8с+/9а на Дряново(все още най-трудният преминат маршрут в България).Всъщност Румбата първи го разкатери по сериозно и каза,че спрямо останалите 8в+,които е катерил това е по-трудно,и така беше категоризиран като 8с.Винаги в началото като пробваш маршрут от тази категория(особено ако маршрутът е нов и е все още мръсен и няма магнезий по хватките)ти се струва,че е много по трудно.После привикваш с движенията,изкачат хватки и стъпки,които не си видял в началото и трудността му пада.Така след като Румбата му направи първото преминаване и буквално се разходи каза,че може и да не е 8с.Това беше подтвърдено и от Ивака.
На 17.07 с мощна тумба за надъхване под мене направих третото преминаване.Мога да кажа,че това е най-респектиращият маршрут на Тетевен.Няма къде да заклещиш коляно,няма хватка,на която да се отпуснеш и да почиваш,можеш само да разтръскаш и да продължиш.Стабилно 8в+,на което трябва да си прецизен и да катериш бързо.
Супер много респект към Румбата за FA на този маршрут-чудовище:))на Кирцата за положения труд! Благодарности на Явката,Косьо,Минчо,бай Ивайло,Кайцата,Гери и Тони за подкрепата.
Ето линк с инфо за маршрутите на Тетевен."Синьото колело" е отбелязан с номер 17
и линк към статията "Три дни катерене на Тетевен и Рибарица" с коментар и снимки на Румбата от "Синьото колело"

събота, 17 юли 2010 г.

"Обама" 8в

"Обама" е линия,на която трябва да се обърне внимание и ако "8в" ви е във възможностите,не се колебайте,а ходете и пробвайте.Разположен е в лявата част на малкия вход на пещерата "Проходна" и като повечето маршрути там е много силно надвесен(почти таван).Накован е 2008г от Емо Колевски,а първото преминаване е на Иво Кръстев(Браво и на двамата!:)
Зимата бяха първите ми опити по маршрута и като изключим ниските температури и замръзващите пръсти,огъня,компанията и триенето на скалата бяха перфектни.Супер пенизчийско катерене-заклещване на ходила,колене,поставяне на пети,супер много координация и концентрация на пасажа....това е най-тарикатският маршрут,които съм катерил!!!
Условията,в който го минах вчера не бяха най-подходящите,но пък компенсирах с добра форма.Първите десет метра са общи с "Парфюм бейби"7в+ и се разделят под тавана."Обама"върви на дясно по характерна диагонална цепка,която постепенно се затваря и в края на тавана изчезва напълно.Точно там е и пасажа.В най-надвесеният участък на маршрута от страничен перваз за дясна ръка и малка вдлъбнатинка за лява и стъпка само за десен крак се хваща обратна цепка с дясна ръка,която е само на 10см над страничният перваз.Буквално ти е пред очите и изпадайки трябва да я хванеш.Две движения по нагоре от две много малки издатинки,трябва да скочиш за голям перваз,на който трудното свършва.До края на маршрута остават 5м,които са по скоро за разпускане.
По-късно усмисляйки маршрута осъзнах,че колкото и ентусиазиращ и интересен да е,е и толкова натоварващ психиката.При всичките тези трикове и критичните движения и най-малката грешка може да ти коства минаването и да откараш там повече от всяко друго 8в..
Палец на горе от мен за маршрута!!!На Карлуково е супер!!!

вторник, 6 юли 2010 г.

Модус Вивенди (Modus Vivendi) 8b+ и Локум Power 8a

След проливните дъждове,които се изсипаха последните две седмици,нямаше обект,който да не е протекъл(дори и "Синьото колело").Единственото място,което се беше запазило горе-долу сухо беше "Голямата дупка" на Враца.Обекта е известен и с това,че е в сянка и е много удобен за лятото.
Денят,в който го посетихме с Кирцата беше адски горещо,но проблемът по скоро беше,че част от маршрутите,които искахме да катерим бяха влажни.Загряхме психиката по едно 7а и веднага след това Кирцата накачи "Локум power"8а.Първото му преминаване е направено от Педро Понс и то в стил onsight,a първоначалната му оценка беше 8а+.С времето бяха открити няколко хватки и категорията му падна на 8а.Моята цел на обекта беше "Modus Vivendi"Това е най-новият маршрут в сектора и е съвместен проект на Митака Цолов,Румен Нешев и Тодор Зъбов от 2009г.Първото преминаване е дело на Ивайло Кръстев,а второто е направено от Румен Нешев на 20 юни тази година.Маршрутът е изцяло в боулдър стила и след първия опит реших,че ще бъде дългосрочен проект.Много техничен и същевременно силов с дългите си движения и малките и странни за хващане хватки,"Modus Vivendi" е сто процентово 8в+.Дължината му е около 25м,а отклонението от основата е близо 10м.Бих го описал като три боулдъра 7в един след друг.Последният свършва на огромна цепка,на която може да се възстанови много добре.От там до веригата има 7м страхотно катерене в силен надвес по джобове и лек пасаж последните два метра.Вторият ми опит беше за доразглеждане.Движенията на места са доста завързани и трябваше да мина още веднъж да ги оптимизирам.За щастие следобед влагата беше значително по-малка и условията бяха близо до перфектните.Реших да направя опит за минаване.С тръгването усетих,че съм доста стабилен,а и всички движения ставаха с изключителна точност(нещо,което не ми се беше случвало досега).Последното трудно движение е за огромна цепка,която обаче не се вижда.Това беше и най-трудното!!Да ти се отварят ръцете и да трябва да хванеш нещо,което не виждаш.Знаех,че няма какво да рискувам и тръгнах без да го мисля,имах късмет и задържах.Не можех да повярвам!Просто стана!!!
Междувременно Кирцата направи успешен опит по "Локум Power".По-късно слязохме долу нахилени до уши и се изстреляхме обратно към сивото ежедневие..........:)

Ето и линк с информация за обекта

събота, 26 юни 2010 г.

"Лудо Биле" 8b+

Определено "Лудо Биле" се нарежда сред най-качествените маршрути,които съм катерил.Петдесет и пет метровата линия предлага страхотно и разнообразно,въздушно катерене,като трудността си държи почти до последно.
Маршрута е накован от Кирцата миналата година,а първото преминаване е направено от Ивайло Кръстев.
Първата част е 6b,а след веригата се разделя на две,като "Лудо биле" върви силно на дясно.


"Лудо биле" е отбелязан с номер 9

Първите четири метра след веригата са траверс по удобни хватки,който завършва на култов перваз.От него започва същинската част на маршрута-12 дълги движения по щипки,пенизчийски прихващания и стъпвания отвеждат до обратен джоб,на който можеш да разтръскаш малко ръцете и да се подготвиш психически за предстоящия пасаж.Четири малки хоризонтални ръбчета,"подредени" едно след друго в симетрична последователност и дълго движение за дупка за два пръста.Заклещване на коляно,включване на примка....поемаш въздух и 15 движения по нагоре изпускаш:))По отделно движенията след пасажа не са трудни,но след всичкото катерене до там и натрупаната умора се оказва,че "последното" движение е най-трудно,не само за мускулите,но и за мозъка.
Деня,в който го изкатерих,въпреки лошите условия стана от първи опит.
Благодарности на Кайцата за подкрепата този ден,на Кирцата за перфектното наковаване и разбира се на Явката,с който го разучавахме и ме надъхваше през цялото време....Але,але........:)))))

Ето и снимки от маршрута с автор Явор Панов:


неделя, 13 юни 2010 г.

Малко съвети за начинаещи катерачи

През 1996,когато започнах да катеря единственото нещо,което ме водеше напред бе стремежът да добавя още някой метър по маршрут,който в действителност беше много над възможностите ми.Наистина много мотивиращо,но не и правилно от гледна точка на правилното развитие на начинаещият катерач.Тогава разбира се всичко беше толкова неангажиращо,нямаше кой да ти казва как да тренираш,какви принципи да следваш,нямаше и Google.Единственото,което знаех,е че искам да катеря.
Предполагам,че много хора в днешно време,които започват да катерят се чувстват по този начин и въпреки тази масова осведоменост и всичко изписано по темата,звучи твърде ангажиращо да спазваш определена програма и да мислиш "сега това правилно ли е или не е".Разбира се катеренето подобно на всички други спортове има своите характерни особености.На първо място е безопасността.Tестваните с хиляди килограми въжета,карабинери,седалки и др. са повече от надеждни,но могат и да бъдат ОПАСНИ при неправилна употреба!Боравенето с инвентар се учи изкарвайки курс,а от там нататък всичко остава във ваши ръце.
Следващият важен въпрос е "Как да тренираме?"Най-важното нещо за начинаещият(зарибен) катерач в началото е да натрупа опит.Казано на прост език,трябва да се прави метраж(или т.нар.обем).Това е основата.Колкото повече метри,толкова повече опит.По този начин организмът вработва,като сухожилията,ставите и мускулите привикват постепенно към този вид натоварване и риска от контузия е много по-малък.Може би звучи доста скучно,но със сигурност ползата ще е много по-голяма отколкото да се напъваш по малките хватки на боулдър стената.Катеренето там в никакъв случаи не е безполезно,но на малко по-късен етап,когато пръстите са по заякнали.
Един много добър вариант за развиване на аеробните способности на организма е правене на "Пирамида".Например:избирате си маршрут,който ви е лесен и го изкатервате.Почивате докато партньорът ви го изкатери също,след което го изкатервате и откатервате, и така докато стигнете до 5 изкатервания и откатервания и връщате обратно.В тренировката една такава серия може да се повтори от три до пет пъти.Броят на движенията,изкатерванията и сериите са примерни и всеки индивидуално трябва да си прецени възможностите.Удобното при "Пирамидата",е че можете много лесно да си регулирате интензивността и така да се избегне претоварване.Препоръчително е в началото да се започне с по-малка интензивност.
В случаи,че нямате с кой да катерите,същата "Пирамида" може да се изпълни по маршрут,който върви ниско над земята(траверс).Много важно е да не се катери изцяло настрани,а да се правят леки изкачвания и слизания и по този начин да се доближите максимално до истинското катерене.
Друг много подходящ вариант е ако в залата,в която тренирате има много маршрути за вашето ниво просто да ги изкатерите и ако те са малко на брой ги изкатерете по няколко пъти.Стремете те се да изпозвате краката.Наблюдавайте другите как катерят.Учете се от грешките си и от грешките на другите.
Темата е много обширна,а вариантите са различни.В началото няма да ви е лесно,но това е нещо нормално,а не повод за отчаяние.Познавам хора,които напреднаха много бързо,познавам и такива,при които нещата се получават по-бавно.Важното е да се изпитва удоволствие от катеренето,а напредъка рано или късно ще дойде:)
Темата е отворена и за да се допълни и стане още по интересна,всеки може да сподели опита си като остави коментар.

неделя, 30 май 2010 г.

„Naissus Route Climbing Challenge 04“

Традиционната катерачна среща организирана за четвърти път от АК"Найссъс" и Сръбската федерация по катерене, бе проведена този път в каньона Сицево близо до с. Елашнице. Каньона е с доста голям потенциал, както за спортни, така и за по дълги маршрути, а разраборения сектор е първото място открито за катерене там."
От София тръгнахме в 7.00ч, срещата ни беше на Римската стена" в Лозенец с Явката, Райнето и Марин. Посоката е Калотина, километрите са 55, а пътят е почти като магистрала. След границата се движим по главният път Е-80 посока Белград и след около 70 км се намираме в Сициево Горж.Гледаме табелите на всеки тунел и след тунела с табела номер 4 паркираме на малък паркинг от дясната страна. Естествено никой от нас не беше ходил преди това и се бяхме настроили, че ще е трудно да го намерим. Оказа се, че пътеката, която тръгва от средната част на паркинга ни отвежда до сектора за не повече от 3-4мин. В програмата беше обявено начало на срещата в 9.30ч., но не бяхме предвидили часовата разлика, така че подранихме и имахме достатъчно време да разгледаме всички линии. Направи ни голямо впечатление, че няма магнезии по скалата, което значеше, че маршрутите са само наковани и никога не са катерени. Това в първия момент ме смути, но после стигнах до извода, и не само аз, че катеренето така е много по интересно и, че трябва да махнем капаците. Само при мисълта, че тези скали съществуват от милиони години си е чиста привилегия да си първият човек изучил релефа им по този начин. Двадесетте маршрута предлагат наистина много разнообразно катерене, от много къси 10 метрови леко надвесени 7а, 7с+ и 7в+ до 25 метрови много разчупени и пинизчийски 5с, 6а, 6в, 7а, 7а+, 7в, 7в+, 7с, 7с+. Организаторите се бяха постарали да облагородят района около скалите, всички маршрути бяха с накачени примки и завършваха с верига с карабинер, нещо което в България си е немислимо(карабинерът веднага ще изчезне). Атмосферата беше също на ниво, а нещото, което ми направи голямо впечатление, е че хората бяха много сплотени и се радваха и аплодираха за най-малкото нещо. Страхотно представяне направиха и най-младите участници на срещата Лука Перунович /20г/, който премина 7с+, 7с, 7в+ и Сташа Гео/12г/, която премина 7с+ и 7в+ и 7а. При мъжете обаче старите кучета се намърдаха в тройката/3.Явор Панов, 2.Милош Ивакович, 1. Бойко Лалов/, а Лука остана четвърти което си беше чиста математика.При жените първото място беше разделено от малката Сташа и опитната Габриела, а третото място грабна нашата гордост Райна, която направи няколко наистина много впечатляващи изкатервания!
Ето и малко снимки предоставени от Явката:
Елашнице,Сърбия

сряда, 26 май 2010 г.

Три дни катерене на Тетевен и Рибарица

Пуцай куме"7а+,Нема power"7b,"Натурално извисен"8а,"Окото"7в и "Небесно куку"7с+.Това са маршрутите,които изкатерих през почивните дни и макар и не толкова трудни останах изненадан от себе си и естествено много удовлетворен от това,че започвам да влизам във форма.
Първата част на "Натурално извисен" е определено един от най-интересните маршрути,който съм катерил.Започва с технична плоча около 20м 6с+,която опира в силен надвес,където катеренето се променя,става силово,движенията са дълги и се катери предимно на щипки.

"Натурално извисен"8а сн.Явор Панов

През един маршрут в ляво от "Натурално извисен"се намира "Синьото колело"-една от най-трудните линии в района с оценка 8с,по която Румен Нешев направи няколко много успешни опита,като беше буквално на едно движение от успеха.Ето и неговия коментар за маршрута:"Синьото Колело е един от най-емблематичните маршрути на обекта. Напълно директна и самостоятелна линия. И този маршрут е разделен на две части, както зареди дължината си така и зареди рязката промяна на трудността след първите 25 метра. Първата част е технично 7а с катерене по съвсем леко надвесена плоча на средно големи ръбчета, тук хубавото е че тази част не завършва с почивка без ръце или дори с голяма такава, а можеш само да разтръскаш малко и да си припомниш предстоящия съвсем скоро пасаж. Като цяло маршрута няма супер труден пасаж, а трудността му идва от това, че просто нямаш много хватки на които да се заседяваш и най-добрата тактика е просто да движиш докато можеш. И все пак тура си има две ясно изразени по-трудни места, едното малко след края на първата част - хватките са сравнително добри и надвеса не е голям, но разположението им (гастон, обратна и кръстосване за щипка) го прави доста силов. Следват няколко по-леки движения по едно черво, където можеш да си позволиш да вкарваш повечко колена и да раздишаш малко. После идват още 3 движения на големи хватки, но и на големи разстояния (тук сигурно късите ще имат по-голям проблем). Така се стига до втория пасаж, който е вече с доста по-малки хватки, предимно на пречуване, и завършващ със супер дълго кръстосано движение от сравнително хубава обратна с дясна река за голяма дупка за лява. След това има още няколко не трудни движения, но и в никакъв случай елементарни (особено след цялото това катерене до тук) докато се стигне почивка без ръце, мястото където се събират със съседният отляво маршрут Лудо Биле, на 2-3 метра от веригата и може да се каже "краят" на маршрута. И все пак нищо не е сигурно докато не се включиш в самата верига, тези 2-3 метра може да изиграят лоша шега на някой, стъпките са много гадни и предимно седиш само на ръце."






Румбата по"Синьото колело"8с


сн.Явор Панов























За следващия ден планът беше да се катерят само лесни неща.Уви след проливните дъждове на Рибарица/а и на всякъде другаде/ почти всичко беше протекло.Все пак имахме късмет с няколко маршрута,които се бяха запазили сухи.Загряхме по "Окото",който се оказа изключително интересен и подходящ за загрявка.В горната си част се събира с "Небесно куку",така че ако някой е решил да го катери онсайт или флаш,по-добре да не загрява по него."Небесно куку" определно си заслужава категорията.Двадесет метровата линия с категория 7с+ те държи под напрежение до последното движение.Релефа предлага доста разнообразни движения и хватки-малки ръбчета,щипки,джобове,обратни хватки,акробатични прехвърляния,динамични движения,както се изрази Мишо Варната "Голямо танцуване,майка":))
Ето и няколко снимки от там:





четвъртък, 6 май 2010 г.

Четири дни на "Сините стеги"

Правенето на маршрути е нещото,което ми поддържаше мотивацията през двете години,които бях контузен.Да откриеш движенията по скалата и да поставиш точките правилно е работа свързана с много мислене и физически труд,но удовлетворението,което остава накрая е несравнимо, почти толкова колкото и самото катерене.
След като прекарах повече от 20 дни по скалите на Рибарица,реших,че е време за малко смяна на обстановката,а новият сектор на Враца се оказа повече от подходящ.
Скалите съм ги заглеждал много от отдавна,но бях чувал от приятели,които са ходили,че са много гладки,а на места и ронливи.Един ден Митака(Цолов) ми каза,че е бил там,и че е видял много маняшки линии.И така,след една съвсем неангажираща разходка до там,вече знаех къде ще бъда при първа възможност.
При първото ходене с машината,бях заедно с Румбата и Рачето.Много бързо набелязахме къде да се пуснем и атакувахме.Останах много изненадан,колко е изчистено и колко голямо разнообразие от хватки има/най-вече от многото обли хватки,които са нетипични за Врачанското катерене/.Румбата и Рачето направиха няколко опита по двете линии да се определят точките за клиновете.Маршрута на Румбата се казва "Пумба"разделен е на две части,първата е около 8а,а втората е все още проект.Маршрута,който аз правих излиза почти до горе и според скромното ми мнение е не по-малко от 8в+.Ето малко снимки от този ден











Вторият ден бях с Николай и Рус.
Линията,която избрах очевидно беше много маняшка-силно надвесена,полуарка с множество малки щипки и маняшко излизане като от боулдър камък.
В търсене на лесната линия,Рус и Ники попаднаха на линии,които обаче очертаха сектора като "нелесен".Маршрута на Николай е в рамките на 7с,а на Рус е около 7с+ до първа верига,а с продължението към 8а+/в







При последно ходене останахме да пренощуваме с надеждата,че времето ще е хубаво,и че ще отметнем повече.През деня бяхме само аз и Рус,но дори и при липсата на помагач,така се бяхме сработили,че работата си вървеше перфектно и въпреки тежката жега,/която е основната причина понякога да те мързи/ успяхме да свършим не малко работа.
Двете линии,които успях да направя същия този ден влизат отново в тежката категория,но за едната имам големи съмнения,че ще е минимум 8с+.Разбира се всички категории,които давам са съвсем хипотетични и това,на което се надявам е,в най-скоро време да се пробват и дори и изкатерят.
Рус имаше довършителна работа/предимно укрепяне на хватки/ по маршрутите,които беше ковнал предните дни.
Към края на деня си мечтаехме само как ще се разложим със студена бира на стълбите на "Червения площад".Към нас се присъедини и Юлски,който беше катерил цял ден в района.
Мястото за бивак беше тествано от Рус доста пъти преди това,но палатката ми от Декатлон я бях разпъвал само в къщи.Хипарията стана още по-голяма след като заваля,но повече ни тревожеше мисълта за утрешния ден.Бяхме оставили всичкия инвентар под скалите и не се знаеше в какво състояние ще го намерим.За щастие времето се кротна,а на сутринта беше страхотно.След малко стречинг и бърза оборка на мястото,пихме по кафе,а от там на скалите.
За този ден направихме два маршрута и двата с категория около 7с+
До момента броя на маршрутите е 13,а ето и скицата както и малко снимки в Пикаса/най-отдолу/









1.Носът 7с
2.Пумба 8а
2а.Пумба 2част ???проект
3.Цар Лъв 8в+
4.Бабалюга 8с?
5.Sometimes win,sometimes слюн 8с+???
5а.2 част проект
6.Меча вода 8в+???
6а.проект
7.Диагонална парализа 8в???
8.Тур чучур 7с
9.Сър Елтън Джон 7с
9а.Сър Елтън Джон 2 част 8a+
10.Фаренхайт 9/11 7a+
11.Лактатник 8в+???
12.Злокучане 7с+??/проект/
13.Камата 7с+

Враца

неделя, 25 април 2010 г.

Рибарица и Враца

Последните посещения на Рибарица бяха много сполучливи,което се дължи най-вече на добрата работа в екип.Може да се каже ,че "сектора с червата"е почти готов.Последните три линии,който разработихме с Кирцата и Явката са в лявата част на сектора.Работата по тях беше доста тежка,поради лошите метеорологични условия и чистенето на горния пояс над маршрутите.В крайна сметка използвахме генератора на max.и успяхме да направим дупките за клиновете и на трите маршрута.Ето и новата скица и малко снимки от екипирането:



1.Хирошима 8а?
2.Имане 7c+?
3.Шато Карнобат 6c
4.Ребрарица 7b
5.Отбор калфи 7b
6.Козодой 7с
7.Кинг Конг 8а
8.Козаностра 8b?
9.Окото 7b
10.Небесно куку 7с+














Другото маняшко място на което бях е Враца.Въпреки,че там се катери и се правят премиери от десетилетия,потенциалът продължава да бъде голям.
Скалите,на които се спряхме, местните ги наричат "Сините стеги"(прев. "Сините отвеси"),а ние спокойно можем да си ги прекръстим на надвеси.За първи път потенциалът им е забелязан от Митко Цолов.Масива е разположен под"Згориградската стена" и е дълъг няколко стотин метра.Най-дясната част е висока около 40м,а именно там ще са и високите категории.Синьо-оранжевите течове по скалата и изваяните като "вълни" форми в съчетание със страхотната панорама към отсрещните хълмове правят мястото уникално не само за катерене,но и за разходка.Подхода е около 30мин по добре оформена пътека,на която има и чешма.
Повече инфо и снимки за маршрутите и за работата покрай тях ще има съвсем скоро.Ето и малко снимчици за зарибявка:))