Бежаново-Dry tooling paradise

Раят за "кирките".
Защо ли?
Ето го и отговорът.



Първоначалната реакция като видиш подобно нещо е да си зададеш въпроси като: "Има ли хватки?" и "Става ли за катерене?".Би било добре и според мен ако имаше необходимият релеф с времето "Бежаново" щеше да се превърне в световен катерачен обект.

От друга страна,силните и продължителни надвеси(50-60м),лесният подход и южното изложение на скалите се оказват много подходящи за подготовката на ледените маняци за предстоящия сезон по ледено катерене(Корея;Вал Даоне,Италия;Саас Фе,Швейцария;Бущени,Румъния и Киров,Русия)

Както е известно dry tooling катеренето e комбинация от катерене по лед и скала.В България има доста водопади,който замръзват зимата и може да се практикува ако не миксово,то ледено катерене със сигурност.
Да закачаш сечивата по миниатюрни,прецизни ръбчета,дупчици да ги заклещваш по цепки,да ги натягаш на Max. на обратна обратна хватка,както и да се бориш с психиката си и гравитацията в силен надвес и таван е не по-малко предизвикателство от леда.Естествено комбинацията от двете е най-добрият вариант.За съжаление обекти като Кандерщег(Швейцария) в България нямаме(единствено Скакавица наподобява),където от силният надвес висят тонове лед.
Но пък си имаме Бежаново,където надвесите нямат край и при малко по добра организация може да се превърне ако не в световно известен Dry tooling обект,то в обект,на които да ставаме "кучета":))

И така,като за начало решихме да наковем маршрут в "лекият надвес",маршрут,които да не е труден и,на които може да се загрее.Няколко часа по-късно беше готов(предимството на анкерните болтове)Маняшка линия с дължина 15м и отклонение от основата 10м.Кръстихме го "Снимачен ден"(поради стеклите се обстоятелства),а трудността му е около М10

Ето и снимки от първото дупчене и първото катерене:)))

Бежаново

"Меча вода"8в+

Съвсем закономерно,Сините стеги започва да се оформя като обект с много тежки маршрути.Обработван от вятъра,водата и слънцето със стотици хиляди години,релефът на скалата е изключително изчистен,а маршрутите са поредното доказателство колко велика е природата.За много кратък срок група ентусиасти разработиха скалите,като оставиха зад гърба си редица проекти,някой,от които над 8в.
Една от тези линии е "Меча вода".Петнадесет метровата резачка е в много лек надвес с три ясно изразени пасажа,един в началото,един в средата и един в края.Общо взето всичко си е пасаж.Първите ми опити бяха безнадеждни.Буквално се свличах на пасажите,а на всичко от горе на третия пасаж примката ми стоеше в краката,а за да включа следващата трябваше да го мина.Сигурно прелетях над 10 пъти долната част докато го направя.От начало се ядосвах на себе си,че съм го наковал така,но в крайна сметка това си стана чара на маршрута:))))
Втората ми сесия беше малко по оптимистична,но втория пасаж си остана проект.От много малко странично ръбче за лява ръка се стъпва високо и се гони дендритеста и много обла хватка за дясна.След това се стъпва високо с ляв крак на мазна стъпка, и на изпадане трябва да се хване с лява ръка перваз за два пръста на първа фаланга.Хватките са толкова прецизни,че и най-малкото потрепване те изкарва от равновесие и падаш.
Третата сесия бях с Кайцата,който даде няколко идеи и нещата станаха много по реални.Друг голям плюс бяха по ниските температури.Триенето беше перфектно и по време на накачането на маршрута усетих разликата с предишните дни.Чувствах се толкова стабилен,че бях сигурен,че ще го мина.Уви!Паднах около 5 пъти на втория пасаж.Падах с толкова много сила,че буквално само си изтеглях въжето и тръгвах пак.Тръгнах си почервенял от яд,с дупки на пръстите и разбита психика:)))Все пак знаех,че всичко това не е било напразно,защото бях оптимизирал всяко едно движение,всяка една стъпка,всеки един детайл.Бях сигурен,че ако направя вторият пасаж,нагоре нямаше да падна.Няколко дни по-късно бях там,а жегата беше непоносима.Реших,че няма смисъл да се напъвам.Пробвах "Елтън Джон"8а+,но също без някакви надежди за минаване.От жегата всички хватки се пързаляха...мазняна от всякъде...Единствения шанс за готино катерене,без мазни хватки беше след 20ч(евентуално).Момента,в който се разхлади веднага направих опит по "Елтън Джон".Триенето беше доста по добро и го изкатерих.Веднага след него тръгнах по "Меча Вода",но отново като предните пъти беше на косъм да стане.Започнало беше да се смрачава и имах време най-много за един опит.За мое щастие този път овладях хватката,макар и доста на границата.Следващите няколко движения не са толкова трудни и на отделно съм ги правил без никакви проблеми,но сега беше различно.Може би от страх да не падна катерих доста напрегнато,а последния пасаж стана много на границата,а веднага след него се появи и някакъв психологически пасаж през една стъпка на триене,където можеш да паднеш без никакви проблеми.
Чувството е уникално,когато не само наковеш нещо трудно,но и го изкатериш първи.Благодарности на хората,които ме осигуряваха и надъхваха-Рус,Иветката,Алекс,Кайцата и Кирцата.

Тетевен "Masterpiece"

Първите ми опити по "Синьото Колело" бяха веднага след като минах "Лудо биле".Не знам дали, защото още ме блъскаше адреналина от успешното ми изкатерване преди това,но ми се стори,че като цяло е малко по лесно от "Лудо биле".Движенията ги направих много бързо и без особени затруднения,дори имах време да направя и опит за минаване,естествено безуспешен,но доста добър,като се има впредвид,че паднах малко преди края на трудното от изплесване на крак.И така си тръгнах с убеждението,че следващия път няма как да не стане:)))Дойде и този момент,и така се почна "черната серия".Първата ми и най-голяма грешка този ден беше,че атакувах директно след загрявката.Тактиката ми винаги е била след като изкатеря нещо лесно,да изкатеря проекта си на движения.Така дозагрявам и си припомням маршрута.В случая се раздадох излишно и естетсвено се изпомпих нечовешки.Следващите ми опити бяха адски каръшки-оронване на хватка,счупване на ключова стъпка и всичко това след катерене на повече от половината маршрут.Наред с всичката каръщина, следващите 10 дни се скъса да вали и всичко беше протекло.Всяко Зло за добро,както се казва.Чакайки да изсъхне,разнообразих с Враца на "Голямата дупка"където изкатерих "Модус Вивенди"8в+,пробвах и "Меча вода"8с?-един от проектите на най-новият обект на Враца-"Сините стеги".Изкатерих и "Обама"8в на "Карлуково",както и доста боулдъри на "Бели Искър".Получи се нещо като подготовка за "Синьото колело"
Спомням си как Кирцата ми разправяше след като го накова,че е 9а "на око",после Ивака как го пробва и го сравни като трудност с "Ел ниньо"8с+/9а на Дряново(все още най-трудният преминат маршрут в България).Всъщност Румбата първи го разкатери по сериозно и каза,че спрямо останалите 8в+,които е катерил това е по-трудно,и така беше категоризиран като 8с.Винаги в началото като пробваш маршрут от тази категория(особено ако маршрутът е нов и е все още мръсен и няма магнезий по хватките)ти се струва,че е много по трудно.После привикваш с движенията,изкачат хватки и стъпки,които не си видял в началото и трудността му пада.Така след като Румбата му направи първото преминаване и буквално се разходи каза,че може и да не е 8с.Това беше подтвърдено и от Ивака.
На 17.07 с мощна тумба за надъхване под мене направих третото преминаване.Мога да кажа,че това е най-респектиращият маршрут на Тетевен.Няма къде да заклещиш коляно,няма хватка,на която да се отпуснеш и да почиваш,можеш само да разтръскаш и да продължиш.Стабилно 8в+,на което трябва да си прецизен и да катериш бързо.
Супер много респект към Румбата за FA на този маршрут-чудовище:))на Кирцата за положения труд! Благодарности на Явката,Косьо,Минчо,бай Ивайло,Кайцата,Гери и Тони за подкрепата.
Ето линк с инфо за маршрутите на Тетевен."Синьото колело" е отбелязан с номер 17
и линк към статията "Три дни катерене на Тетевен и Рибарица" с коментар и снимки на Румбата от "Синьото колело"

"Обама" 8в

"Обама" е линия,на която трябва да се обърне внимание и ако "8в" ви е във възможностите,не се колебайте,а ходете и пробвайте.Разположен е в лявата част на малкия вход на пещерата "Проходна" и като повечето маршрути там е много силно надвесен(почти таван).Накован е 2008г от Емо Колевски,а първото преминаване е на Иво Кръстев(Браво и на двамата!:)
Зимата бяха първите ми опити по маршрута и като изключим ниските температури и замръзващите пръсти,огъня,компанията и триенето на скалата бяха перфектни.Супер пенизчийско катерене-заклещване на ходила,колене,поставяне на пети,супер много координация и концентрация на пасажа....това е най-тарикатският маршрут,които съм катерил!!!
Условията,в който го минах вчера не бяха най-подходящите,но пък компенсирах с добра форма.Първите десет метра са общи с "Парфюм бейби"7в+ и се разделят под тавана."Обама"върви на дясно по характерна диагонална цепка,която постепенно се затваря и в края на тавана изчезва напълно.Точно там е и пасажа.В най-надвесеният участък на маршрута от страничен перваз за дясна ръка и малка вдлъбнатинка за лява и стъпка само за десен крак се хваща обратна цепка с дясна ръка,която е само на 10см над страничният перваз.Буквално ти е пред очите и изпадайки трябва да я хванеш.Две движения по нагоре от две много малки издатинки,трябва да скочиш за голям перваз,на който трудното свършва.До края на маршрута остават 5м,които са по скоро за разпускане.
По-късно усмисляйки маршрута осъзнах,че колкото и ентусиазиращ и интересен да е,е и толкова натоварващ психиката.При всичките тези трикове и критичните движения и най-малката грешка може да ти коства минаването и да откараш там повече от всяко друго 8в..
Палец на горе от мен за маршрута!!!На Карлуково е супер!!!

Модус Вивенди (Modus Vivendi) 8b+ и Локум Power 8a

След проливните дъждове,които се изсипаха последните две седмици,нямаше обект,който да не е протекъл(дори и "Синьото колело").Единственото място,което се беше запазило горе-долу сухо беше "Голямата дупка" на Враца.Обекта е известен и с това,че е в сянка и е много удобен за лятото.
Денят,в който го посетихме с Кирцата беше адски горещо,но проблемът по скоро беше,че част от маршрутите,които искахме да катерим бяха влажни.Загряхме психиката по едно 7а и веднага след това Кирцата накачи "Локум power"8а.Първото му преминаване е направено от Педро Понс и то в стил onsight,a първоначалната му оценка беше 8а+.С времето бяха открити няколко хватки и категорията му падна на 8а.Моята цел на обекта беше "Modus Vivendi"Това е най-новият маршрут в сектора и е съвместен проект на Митака Цолов,Румен Нешев и Тодор Зъбов от 2009г.Първото преминаване е дело на Ивайло Кръстев,а второто е направено от Румен Нешев на 20 юни тази година.Маршрутът е изцяло в боулдър стила и след първия опит реших,че ще бъде дългосрочен проект.Много техничен и същевременно силов с дългите си движения и малките и странни за хващане хватки,"Modus Vivendi" е сто процентово 8в+.Дължината му е около 25м,а отклонението от основата е близо 10м.Бих го описал като три боулдъра 7в един след друг.Последният свършва на огромна цепка,на която може да се възстанови много добре.От там до веригата има 7м страхотно катерене в силен надвес по джобове и лек пасаж последните два метра.Вторият ми опит беше за доразглеждане.Движенията на места са доста завързани и трябваше да мина още веднъж да ги оптимизирам.За щастие следобед влагата беше значително по-малка и условията бяха близо до перфектните.Реших да направя опит за минаване.С тръгването усетих,че съм доста стабилен,а и всички движения ставаха с изключителна точност(нещо,което не ми се беше случвало досега).Последното трудно движение е за огромна цепка,която обаче не се вижда.Това беше и най-трудното!!Да ти се отварят ръцете и да трябва да хванеш нещо,което не виждаш.Знаех,че няма какво да рискувам и тръгнах без да го мисля,имах късмет и задържах.Не можех да повярвам!Просто стана!!!
Междувременно Кирцата направи успешен опит по "Локум Power".По-късно слязохме долу нахилени до уши и се изстреляхме обратно към сивото ежедневие..........:)

Ето и линк с информация за обекта

"Лудо Биле" 8b+

Определено "Лудо Биле" се нарежда сред най-качествените маршрути,които съм катерил.Петдесет и пет метровата линия предлага страхотно и разнообразно,въздушно катерене,като трудността си държи почти до последно.
Маршрута е накован от Кирцата миналата година,а първото преминаване е направено от Ивайло Кръстев.
Първата част е 6b,а след веригата се разделя на две,като "Лудо биле" върви силно на дясно.


"Лудо биле" е отбелязан с номер 9

Първите четири метра след веригата са траверс по удобни хватки,който завършва на култов перваз.От него започва същинската част на маршрута-12 дълги движения по щипки,пенизчийски прихващания и стъпвания отвеждат до обратен джоб,на който можеш да разтръскаш малко ръцете и да се подготвиш психически за предстоящия пасаж.Четири малки хоризонтални ръбчета,"подредени" едно след друго в симетрична последователност и дълго движение за дупка за два пръста.Заклещване на коляно,включване на примка....поемаш въздух и 15 движения по нагоре изпускаш:))По отделно движенията след пасажа не са трудни,но след всичкото катерене до там и натрупаната умора се оказва,че "последното" движение е най-трудно,не само за мускулите,но и за мозъка.
Деня,в който го изкатерих,въпреки лошите условия стана от първи опит.
Благодарности на Кайцата за подкрепата този ден,на Кирцата за перфектното наковаване и разбира се на Явката,с който го разучавахме и ме надъхваше през цялото време....Але,але........:)))))

Ето и снимки от маршрута с автор Явор Панов:

Малко съвети за начинаещи катерачи

През 1996,когато започнах да катеря единственото нещо,което ме водеше напред бе стремежът да добавя още някой метър по маршрут,който в действителност беше много над възможностите ми.Наистина много мотивиращо,но не и правилно от гледна точка на правилното развитие на начинаещият катерач.Тогава разбира се всичко беше толкова неангажиращо,нямаше кой да ти казва как да тренираш,какви принципи да следваш,нямаше и Google.Единственото,което знаех,е че искам да катеря.
Предполагам,че много хора в днешно време,които започват да катерят се чувстват по този начин и въпреки тази масова осведоменост и всичко изписано по темата,звучи твърде ангажиращо да спазваш определена програма и да мислиш "сега това правилно ли е или не е".Разбира се катеренето подобно на всички други спортове има своите характерни особености.На първо място е безопасността.Tестваните с хиляди килограми въжета,карабинери,седалки и др. са повече от надеждни,но могат и да бъдат ОПАСНИ при неправилна употреба!Боравенето с инвентар се учи изкарвайки курс,а от там нататък всичко остава във ваши ръце.
Следващият важен въпрос е "Как да тренираме?"Най-важното нещо за начинаещият(зарибен) катерач в началото е да натрупа опит.Казано на прост език,трябва да се прави метраж(или т.нар.обем).Това е основата.Колкото повече метри,толкова повече опит.По този начин организмът вработва,като сухожилията,ставите и мускулите привикват постепенно към този вид натоварване и риска от контузия е много по-малък.Може би звучи доста скучно,но със сигурност ползата ще е много по-голяма отколкото да се напъваш по малките хватки на боулдър стената.Катеренето там в никакъв случаи не е безполезно,но на малко по-късен етап,когато пръстите са по заякнали.
Един много добър вариант за развиване на аеробните способности на организма е правене на "Пирамида".Например:избирате си маршрут,който ви е лесен и го изкатервате.Почивате докато партньорът ви го изкатери също,след което го изкатервате и откатервате, и така докато стигнете до 5 изкатервания и откатервания и връщате обратно.В тренировката една такава серия може да се повтори от три до пет пъти.Броят на движенията,изкатерванията и сериите са примерни и всеки индивидуално трябва да си прецени възможностите.Удобното при "Пирамидата",е че можете много лесно да си регулирате интензивността и така да се избегне претоварване.Препоръчително е в началото да се започне с по-малка интензивност.
В случаи,че нямате с кой да катерите,същата "Пирамида" може да се изпълни по маршрут,който върви ниско над земята(траверс).Много важно е да не се катери изцяло настрани,а да се правят леки изкачвания и слизания и по този начин да се доближите максимално до истинското катерене.
Друг много подходящ вариант е ако в залата,в която тренирате има много маршрути за вашето ниво просто да ги изкатерите и ако те са малко на брой ги изкатерете по няколко пъти.Стремете те се да изпозвате краката.Наблюдавайте другите как катерят.Учете се от грешките си и от грешките на другите.
Темата е много обширна,а вариантите са различни.В началото няма да ви е лесно,но това е нещо нормално,а не повод за отчаяние.Познавам хора,които напреднаха много бързо,познавам и такива,при които нещата се получават по-бавно.Важното е да се изпитва удоволствие от катеренето,а напредъка рано или късно ще дойде:)
Темата е отворена и за да се допълни и стане още по интересна,всеки може да сподели опита си като остави коментар.