Определено "Лудо Биле" се нарежда сред най-качествените маршрути,които съм катерил.Петдесет и пет метровата линия предлага страхотно и разнообразно,въздушно катерене,като трудността си държи почти до последно.
Маршрута е накован от Кирцата миналата година,а първото преминаване е направено от Ивайло Кръстев.
Първата част е 6b,а след веригата се разделя на две,като "Лудо биле" върви силно на дясно.
"Лудо биле" е отбелязан с номер 9
Първите четири метра след веригата са траверс по удобни хватки,който завършва на култов перваз.От него започва същинската част на маршрута-12 дълги движения по щипки,пенизчийски прихващания и стъпвания отвеждат до обратен джоб,на който можеш да разтръскаш малко ръцете и да се подготвиш психически за предстоящия пасаж.Четири малки хоризонтални ръбчета,"подредени" едно след друго в симетрична последователност и дълго движение за дупка за два пръста.Заклещване на коляно,включване на примка....поемаш въздух и 15 движения по нагоре изпускаш:))По отделно движенията след пасажа не са трудни,но след всичкото катерене до там и натрупаната умора се оказва,че "последното" движение е най-трудно,не само за мускулите,но и за мозъка.
Деня,в който го изкатерих,въпреки лошите условия стана от първи опит.
Благодарности на Кайцата за подкрепата този ден,на Кирцата за перфектното наковаване и разбира се на Явката,с който го разучавахме и ме надъхваше през цялото време....Але,але........:)))))
Ето и снимки от маршрута с автор Явор Панов:
Здравейте,
Очаквайте в блога най-актуалната информация относно екипирането на спортни маршрути в България-снимки,схеми,категории,коментари,катерене.
събота, 26 юни 2010 г.
неделя, 13 юни 2010 г.
Малко съвети за начинаещи катерачи
През 1996,когато започнах да катеря единственото нещо,което ме водеше напред бе стремежът да добавя още някой метър по маршрут,който в действителност беше много над възможностите ми.Наистина много мотивиращо,но не и правилно от гледна точка на правилното развитие на начинаещият катерач.Тогава разбира се всичко беше толкова неангажиращо,нямаше кой да ти казва как да тренираш,какви принципи да следваш,нямаше и Google.Единственото,което знаех,е че искам да катеря.
Предполагам,че много хора в днешно време,които започват да катерят се чувстват по този начин и въпреки тази масова осведоменост и всичко изписано по темата,звучи твърде ангажиращо да спазваш определена програма и да мислиш "сега това правилно ли е или не е".Разбира се катеренето подобно на всички други спортове има своите характерни особености.На първо място е безопасността.Tестваните с хиляди килограми въжета,карабинери,седалки и др. са повече от надеждни,но могат и да бъдат ОПАСНИ при неправилна употреба!Боравенето с инвентар се учи изкарвайки курс,а от там нататък всичко остава във ваши ръце.
Следващият важен въпрос е "Как да тренираме?"Най-важното нещо за начинаещият(зарибен) катерач в началото е да натрупа опит.Казано на прост език,трябва да се прави метраж(или т.нар.обем).Това е основата.Колкото повече метри,толкова повече опит.По този начин организмът вработва,като сухожилията,ставите и мускулите привикват постепенно към този вид натоварване и риска от контузия е много по-малък.Може би звучи доста скучно,но със сигурност ползата ще е много по-голяма отколкото да се напъваш по малките хватки на боулдър стената.Катеренето там в никакъв случаи не е безполезно,но на малко по-късен етап,когато пръстите са по заякнали.
Един много добър вариант за развиване на аеробните способности на организма е правене на "Пирамида".Например:избирате си маршрут,който ви е лесен и го изкатервате.Почивате докато партньорът ви го изкатери също,след което го изкатервате и откатервате, и така докато стигнете до 5 изкатервания и откатервания и връщате обратно.В тренировката една такава серия може да се повтори от три до пет пъти.Броят на движенията,изкатерванията и сериите са примерни и всеки индивидуално трябва да си прецени възможностите.Удобното при "Пирамидата",е че можете много лесно да си регулирате интензивността и така да се избегне претоварване.Препоръчително е в началото да се започне с по-малка интензивност.
В случаи,че нямате с кой да катерите,същата "Пирамида" може да се изпълни по маршрут,който върви ниско над земята(траверс).Много важно е да не се катери изцяло настрани,а да се правят леки изкачвания и слизания и по този начин да се доближите максимално до истинското катерене.
Друг много подходящ вариант е ако в залата,в която тренирате има много маршрути за вашето ниво просто да ги изкатерите и ако те са малко на брой ги изкатерете по няколко пъти.Стремете те се да изпозвате краката.Наблюдавайте другите как катерят.Учете се от грешките си и от грешките на другите.
Темата е много обширна,а вариантите са различни.В началото няма да ви е лесно,но това е нещо нормално,а не повод за отчаяние.Познавам хора,които напреднаха много бързо,познавам и такива,при които нещата се получават по-бавно.Важното е да се изпитва удоволствие от катеренето,а напредъка рано или късно ще дойде:)
Темата е отворена и за да се допълни и стане още по интересна,всеки може да сподели опита си като остави коментар.
Предполагам,че много хора в днешно време,които започват да катерят се чувстват по този начин и въпреки тази масова осведоменост и всичко изписано по темата,звучи твърде ангажиращо да спазваш определена програма и да мислиш "сега това правилно ли е или не е".Разбира се катеренето подобно на всички други спортове има своите характерни особености.На първо място е безопасността.Tестваните с хиляди килограми въжета,карабинери,седалки и др. са повече от надеждни,но могат и да бъдат ОПАСНИ при неправилна употреба!Боравенето с инвентар се учи изкарвайки курс,а от там нататък всичко остава във ваши ръце.
Следващият важен въпрос е "Как да тренираме?"Най-важното нещо за начинаещият(зарибен) катерач в началото е да натрупа опит.Казано на прост език,трябва да се прави метраж(или т.нар.обем).Това е основата.Колкото повече метри,толкова повече опит.По този начин организмът вработва,като сухожилията,ставите и мускулите привикват постепенно към този вид натоварване и риска от контузия е много по-малък.Може би звучи доста скучно,но със сигурност ползата ще е много по-голяма отколкото да се напъваш по малките хватки на боулдър стената.Катеренето там в никакъв случаи не е безполезно,но на малко по-късен етап,когато пръстите са по заякнали.
Един много добър вариант за развиване на аеробните способности на организма е правене на "Пирамида".Например:избирате си маршрут,който ви е лесен и го изкатервате.Почивате докато партньорът ви го изкатери също,след което го изкатервате и откатервате, и така докато стигнете до 5 изкатервания и откатервания и връщате обратно.В тренировката една такава серия може да се повтори от три до пет пъти.Броят на движенията,изкатерванията и сериите са примерни и всеки индивидуално трябва да си прецени възможностите.Удобното при "Пирамидата",е че можете много лесно да си регулирате интензивността и така да се избегне претоварване.Препоръчително е в началото да се започне с по-малка интензивност.
В случаи,че нямате с кой да катерите,същата "Пирамида" може да се изпълни по маршрут,който върви ниско над земята(траверс).Много важно е да не се катери изцяло настрани,а да се правят леки изкачвания и слизания и по този начин да се доближите максимално до истинското катерене.
Друг много подходящ вариант е ако в залата,в която тренирате има много маршрути за вашето ниво просто да ги изкатерите и ако те са малко на брой ги изкатерете по няколко пъти.Стремете те се да изпозвате краката.Наблюдавайте другите как катерят.Учете се от грешките си и от грешките на другите.
Темата е много обширна,а вариантите са различни.В началото няма да ви е лесно,но това е нещо нормално,а не повод за отчаяние.Познавам хора,които напреднаха много бързо,познавам и такива,при които нещата се получават по-бавно.Важното е да се изпитва удоволствие от катеренето,а напредъка рано или късно ще дойде:)
Темата е отворена и за да се допълни и стане още по интересна,всеки може да сподели опита си като остави коментар.
Абонамент за:
Публикации (Atom)