„Naissus Route Climbing Challenge 04“

Традиционната катерачна среща организирана за четвърти път от АК"Найссъс" и Сръбската федерация по катерене, бе проведена този път в каньона Сицево близо до с. Елашнице. Каньона е с доста голям потенциал, както за спортни, така и за по дълги маршрути, а разраборения сектор е първото място открито за катерене там."
От София тръгнахме в 7.00ч, срещата ни беше на Римската стена" в Лозенец с Явката, Райнето и Марин. Посоката е Калотина, километрите са 55, а пътят е почти като магистрала. След границата се движим по главният път Е-80 посока Белград и след около 70 км се намираме в Сициево Горж.Гледаме табелите на всеки тунел и след тунела с табела номер 4 паркираме на малък паркинг от дясната страна. Естествено никой от нас не беше ходил преди това и се бяхме настроили, че ще е трудно да го намерим. Оказа се, че пътеката, която тръгва от средната част на паркинга ни отвежда до сектора за не повече от 3-4мин. В програмата беше обявено начало на срещата в 9.30ч., но не бяхме предвидили часовата разлика, така че подранихме и имахме достатъчно време да разгледаме всички линии. Направи ни голямо впечатление, че няма магнезии по скалата, което значеше, че маршрутите са само наковани и никога не са катерени. Това в първия момент ме смути, но после стигнах до извода, и не само аз, че катеренето така е много по интересно и, че трябва да махнем капаците. Само при мисълта, че тези скали съществуват от милиони години си е чиста привилегия да си първият човек изучил релефа им по този начин. Двадесетте маршрута предлагат наистина много разнообразно катерене, от много къси 10 метрови леко надвесени 7а, 7с+ и 7в+ до 25 метрови много разчупени и пинизчийски 5с, 6а, 6в, 7а, 7а+, 7в, 7в+, 7с, 7с+. Организаторите се бяха постарали да облагородят района около скалите, всички маршрути бяха с накачени примки и завършваха с верига с карабинер, нещо което в България си е немислимо(карабинерът веднага ще изчезне). Атмосферата беше също на ниво, а нещото, което ми направи голямо впечатление, е че хората бяха много сплотени и се радваха и аплодираха за най-малкото нещо. Страхотно представяне направиха и най-младите участници на срещата Лука Перунович /20г/, който премина 7с+, 7с, 7в+ и Сташа Гео/12г/, която премина 7с+ и 7в+ и 7а. При мъжете обаче старите кучета се намърдаха в тройката/3.Явор Панов, 2.Милош Ивакович, 1. Бойко Лалов/, а Лука остана четвърти което си беше чиста математика.При жените първото място беше разделено от малката Сташа и опитната Габриела, а третото място грабна нашата гордост Райна, която направи няколко наистина много впечатляващи изкатервания!
Ето и малко снимки предоставени от Явката:

Елашнице,Сърбия

Три дни катерене на Тетевен и Рибарица

Пуцай куме"7а+,Нема power"7b,"Натурално извисен"8а,"Окото"7в и "Небесно куку"7с+.Това са маршрутите,които изкатерих през почивните дни и макар и не толкова трудни останах изненадан от себе си и естествено много удовлетворен от това,че започвам да влизам във форма.
Първата част на "Натурално извисен" е определено един от най-интересните маршрути,който съм катерил.Започва с технична плоча около 20м 6с+,която опира в силен надвес,където катеренето се променя,става силово,движенията са дълги и се катери предимно на щипки.

"Натурално извисен"8а сн.Явор Панов

През един маршрут в ляво от "Натурално извисен"се намира "Синьото колело"-една от най-трудните линии в района с оценка 8с,по която Румен Нешев направи няколко много успешни опита,като беше буквално на едно движение от успеха.Ето и неговия коментар за маршрута:"Синьото Колело е един от най-емблематичните маршрути на обекта. Напълно директна и самостоятелна линия. И този маршрут е разделен на две части, както зареди дължината си така и зареди рязката промяна на трудността след първите 25 метра. Първата част е технично 7а с катерене по съвсем леко надвесена плоча на средно големи ръбчета, тук хубавото е че тази част не завършва с почивка без ръце или дори с голяма такава, а можеш само да разтръскаш малко и да си припомниш предстоящия съвсем скоро пасаж. Като цяло маршрута няма супер труден пасаж, а трудността му идва от това, че просто нямаш много хватки на които да се заседяваш и най-добрата тактика е просто да движиш докато можеш. И все пак тура си има две ясно изразени по-трудни места, едното малко след края на първата част - хватките са сравнително добри и надвеса не е голям, но разположението им (гастон, обратна и кръстосване за щипка) го прави доста силов. Следват няколко по-леки движения по едно черво, където можеш да си позволиш да вкарваш повечко колена и да раздишаш малко. После идват още 3 движения на големи хватки, но и на големи разстояния (тук сигурно късите ще имат по-голям проблем). Така се стига до втория пасаж, който е вече с доста по-малки хватки, предимно на пречуване, и завършващ със супер дълго кръстосано движение от сравнително хубава обратна с дясна река за голяма дупка за лява. След това има още няколко не трудни движения, но и в никакъв случай елементарни (особено след цялото това катерене до тук) докато се стигне почивка без ръце, мястото където се събират със съседният отляво маршрут Лудо Биле, на 2-3 метра от веригата и може да се каже "краят" на маршрута. И все пак нищо не е сигурно докато не се включиш в самата верига, тези 2-3 метра може да изиграят лоша шега на някой, стъпките са много гадни и предимно седиш само на ръце."






Румбата по"Синьото колело"8с

сн.Явор Панов























За следващия ден планът беше да се катерят само лесни неща.Уви след проливните дъждове на Рибарица/а и на всякъде другаде/ почти всичко беше протекло.Все пак имахме късмет с няколко маршрута,които се бяха запазили сухи.Загряхме по "Окото",който се оказа изключително интересен и подходящ за загрявка.В горната си част се събира с "Небесно куку",така че ако някой е решил да го катери онсайт или флаш,по-добре да не загрява по него."Небесно куку" определно си заслужава категорията.Двадесет метровата линия с категория 7с+ те държи под напрежение до последното движение.Релефа предлага доста разнообразни движения и хватки-малки ръбчета,щипки,джобове,обратни хватки,акробатични прехвърляния,динамични движения,както се изрази Мишо Варната "Голямо танцуване,майка":))
Ето и няколко снимки от там:

Четири дни на "Сините стеги"

Правенето на маршрути е нещото,което ми поддържаше мотивацията през двете години,които бях контузен.Да откриеш движенията по скалата и да поставиш точките правилно е работа свързана с много мислене и физически труд,но удовлетворението,което остава накрая е несравнимо, почти толкова колкото и самото катерене.
След като прекарах повече от 20 дни по скалите на Рибарица,реших,че е време за малко смяна на обстановката,а новият сектор на Враца се оказа повече от подходящ.
Скалите съм ги заглеждал много от отдавна,но бях чувал от приятели,които са ходили,че са много гладки,а на места и ронливи.Един ден Митака(Цолов) ми каза,че е бил там,и че е видял много маняшки линии.И така,след една съвсем неангажираща разходка до там,вече знаех къде ще бъда при първа възможност.
При първото ходене с машината,бях заедно с Румбата и Рачето.Много бързо набелязахме къде да се пуснем и атакувахме.Останах много изненадан,колко е изчистено и колко голямо разнообразие от хватки има/най-вече от многото обли хватки,които са нетипични за Врачанското катерене/.Румбата и Рачето направиха няколко опита по двете линии да се определят точките за клиновете.Маршрута на Румбата се казва "Пумба"разделен е на две части,първата е около 8а,а втората е все още проект.Маршрута,който аз правих излиза почти до горе и според скромното ми мнение е не по-малко от 8в+.Ето малко снимки от този ден











Вторият ден бях с Николай и Рус.
Линията,която избрах очевидно беше много маняшка-силно надвесена,полуарка с множество малки щипки и маняшко излизане като от боулдър камък.
В търсене на лесната линия,Рус и Ники попаднаха на линии,които обаче очертаха сектора като "нелесен".Маршрута на Николай е в рамките на 7с,а на Рус е около 7с+ до първа верига,а с продължението към 8а+/в







При последно ходене останахме да пренощуваме с надеждата,че времето ще е хубаво,и че ще отметнем повече.През деня бяхме само аз и Рус,но дори и при липсата на помагач,така се бяхме сработили,че работата си вървеше перфектно и въпреки тежката жега,/която е основната причина понякога да те мързи/ успяхме да свършим не малко работа.
Двете линии,които успях да направя същия този ден влизат отново в тежката категория,но за едната имам големи съмнения,че ще е минимум 8с+.Разбира се всички категории,които давам са съвсем хипотетични и това,на което се надявам е,в най-скоро време да се пробват и дори и изкатерят.
Рус имаше довършителна работа/предимно укрепяне на хватки/ по маршрутите,които беше ковнал предните дни.
Към края на деня си мечтаехме само как ще се разложим със студена бира на стълбите на "Червения площад".Към нас се присъедини и Юлски,който беше катерил цял ден в района.
Мястото за бивак беше тествано от Рус доста пъти преди това,но палатката ми от Декатлон я бях разпъвал само в къщи.Хипарията стана още по-голяма след като заваля,но повече ни тревожеше мисълта за утрешния ден.Бяхме оставили всичкия инвентар под скалите и не се знаеше в какво състояние ще го намерим.За щастие времето се кротна,а на сутринта беше страхотно.След малко стречинг и бърза оборка на мястото,пихме по кафе,а от там на скалите.
За този ден направихме два маршрута и двата с категория около 7с+
До момента броя на маршрутите е 13,а ето и скицата както и малко снимки в Пикаса/най-отдолу/









1.Носът 7с
2.Пумба 8а
2а.Пумба 2част ???проект
3.Цар Лъв 8в+
4.Бабалюга 8с?
5.Sometimes win,sometimes слюн 8с+???
5а.2 част проект
6.Меча вода 8в+???
6а.проект
7.Диагонална парализа 8в???
8.Тур чучур 7с
9.Сър Елтън Джон 7с
9а.Сър Елтън Джон 2 част 8a+
10.Фаренхайт 9/11 7a+
11.Лактатник 8в+???
12.Злокучане 7с+??/проект/
13.Камата 7с+

Враца